Джозеф Хеллер: Портрет на твореца като стар

Афродита се изкиска толкова високо, че околните се обърнаха и чуха как ми се подиграваше.

— Онези, които те почитат? Тебе? Хера, такива няма, с изключение може би на някоя старица или на някоя ожесточена и грозна съпруга. Никой не боготвори целомъдрието и верността. Къде е удоволствието от тях? А към Алкмена ти беше както жестока, така и несправедлива. Тя е била измамена и не е знаела какво върши.

— Как така не е знаела? Спала е със съпруга ми!

— Но през цялото време го е мислила за собствения си съпруг. Той се е промъкнал в леглото й, маскиран като Амфитрион.

— Не смяташ ли, че би трябвало да усети разликата? Моят съпруг е необикновен. Той е Зевс!

— И какво е трябвало да направи? Може би да се бори с него? Нима мислиш, че има смъртна, която би пропуснала шанса да се съеши със Зевс и да роди герой? Не е честно да наказваш Алкмена, опитвайки се първо да убиеш Херакъл в люлката му, а после постоянно да го преследваш.

— Не се опитвах да накажа нея! — отвърнах аз, натъртвайки на последната дума. — Опитвах се да накажа Зевс!

— Това също не е честно. Защо се гневиш? Защо побесняваш заради подобно нещо? Нима не знаеш какви са мъжете?

„А също и някои жени“ — понечих да й отвърна, но замълчах…

Защото не обичам да споря. Не си падам по скандалите, предпочитам разбирателството. Дали не греша? Може би не съм била съвсем справедлива към Алкмена и Херакъл. Но случаят със Семела беше различен и никой не може да ме обвини. Тя знаеше кой е той и го направи напълно съзнателно. Ето защо я подлъгах да поиска от Зевс да й изпълни едно желание, преди да му се отдаде следващия път.

— Не си го виждала в целия му блясък, така, както аз съм го виждала. Накарай го да ти обещае, че ще ти се покаже в тази светлина. Едва тогава ще разбереш какво означава божествено великолепие.

Тя изпълни съвета ми.

Той пък изпълни желание й.

И тя изгоря като сух лист, за по-малко от секунда. Нямаше кой да я предупреди, че божественият блясък е опасен. Но Зевс успял да вземе мъжката рожба от утробата й и да я вкара странично в бедрото си, където дочака момента на своето раждане. Дионис също беше чаровник, както сама се убедих.

— Да не си го пипнала! — прогърмя Зевс и аз покорно отстъпих. — След време той ще се присъедини към нас, тук горе, Херакъл също.

Дадох му дума. Но тъй като той не спомена нищо за другите, аз само го изчаках да си обърне гърба, за да хукне след поредната девойка, и се залових със семейната двойка, охранявана по негова поръка от Дионис. Накарах мъжа да се побърка и в резултат той уби собствения си син. После докарах и жена му до лудост и тя скочи в морето заедно с другото им дете. Дадох им урок, който никога нямаше да забравят. Един безспорно добър урок, нали?

А докато аз бях заета с всичко това, Зевс се развличаше с Антиопа. Това е друга история, която по-късно ще ви разкажа подробно. Ще научите за синовете й, които впоследствие станаха господари на град Тива. Копелетата на Зевс бяха навсякъде. В този случай бях твърде закъсняла, за да реагирам, както трябва, но и без моята намеса Антиопа плати висока цена. Тя избяга от баща си, но беше хваната в плен от чичо си и жестоко унижавана от ревнивата му жена. Аз не съм злобна жена и нямам желание да отмъщавам на никого. Напълно достатъчно ми беше да я видя как страда.

За Калисто, обаче, се появих точно навреме. Зевс се промъкна при нея, маскиран като Артемида, на която тя вярваше. И в момента, в който останал насаме с нея, той си свършил работата. Това, което аз направих на Калисто, преди той да ме спре, беше достатъчно добро — превърнах я в мечка. После се оттеглих, за да наблюдавам какво ще стане. За съжаление не стана нищо, защото съпругът ми изобщо не я потърси втори път. Бях принудена да взема нещата в свои ръце. Направих ловец от детето на този грях с идеята той да убие Калисто, без дори да подозира, че е родната му майка. Чиста работа, нали? Но Зевс се появи навреме и ми попречи. Миг преди синът да прониже мечката с копието си, Зевс я превърна в звезди и я окачи на небето като съзвездие, съзвездието Голямата мечка.

По това време вече бях уморена и готова да се откажа. Мислех да приема съвета на Афродита и да го оставя да си разиграва коня, без да се разстройвам особено. Позволих му да продължи връзката си с нимфата Егина, която ще опиша по-подробно в сексуалната биография на съпруга си. Не казах и думичка, все едно че нищо не знам. Той се появи при Даная като златен дъжд (нещо, което и до днес приемам за оригинално и особено романтично), тъй като баща й я беше заключил в непристъпна кула. Тя даде живот на Персей, а аз тайно се зарадвах, когато баща й я спипа и за малко не й видя сметката заедно с детето, при това без никаква намеса от моя страна. И само Бог, великият бог Зевс знаеше колко още дузини е оправил. Държах си устата затворена и за Елара, и за Ехо, и за Ютурна и Ламия. Мълчах и стисках зъби, защото така трябваше. Не казвах нищо. Всъщност, почти нищо. Явно не можех да направя каквото и да било. Решително не желаех да се разделям с него и нямах такива намерения.