Джозеф Хеллер: Портрет на твореца като стар

— Значи вече си започнала да пишеш?

— О, да. Имам цели три глави. В случай, че се съгласиш да хвърлям по едно око на твоя ръкопис, ще ми помогнеш да събера още доста материал. Ще ми позволиш ли?

— Не, Милдрид, няма да ти позволя.

— В такъв случай ще си измислям. Все пак бих те помолила да ми отговориш на един въпрос: след като мъжа приключи с уринирането, трябва ли да си мие…

— Мие си ръцете! — изрева Лойд. — Само ръцете и при това ако иска. Само ръцете, разбираш ли?

— А ти правиш ли го?

— О, Господи, това вече е прекалено! Това е лудост, Милдрид, пълна лудост!

„По дяволите, простена Пота, то за мен е пълна лудост, докато се опитвам да не изтърва нишката без план, та камо ли за този писател в книгата, дето съвсем няма план.“ Пота проумя, че трябва веднага да прекъсне писането и да се заеме със съставянето на нещо като карта за евентуалните пътища на интригата. Трябваше да се опита внимателно да прецени докъде да продължи с този нов обрат на събитията, имайки предвид своя първоначален замисъл.

Разходката до брега този път едва ли щеше да му помогне. Беше прекалено изтощен, както емоционално, така и физически, за да се подложи на допълнително натоварване. Отиде да си легне с плахата надежда, че една хубава дрямка ще го освежи. Преди да се отпусне в обятията на Морфей, той благодари на щастливата си звезда, че Поли, собствената му съпруга, не крои тайни планове да напише сексуален роман или какъвто и да било друг роман. Доколкото му беше известно… Ами ако не е така?!

Подобно развитие на нещата щеше да е прекалено трудно за смилане от един остаряващ човешки мозък. Със сигурност щеше да се обърка: докато той пише своя сексуален роман, жена му върши абсолютно същото, в своя роман той пише за писател, който пише сексуален роман, докато жена му пише същия или подобен сексуален роман, като се опитва да открадне неговите идеи.

Всъщност, нима това не е един непредвиден, доста комичен обрат? Беше изкушен за миг да се прокрадне нагоре по стълбите и да прегледа купчината й бележници и тетрадки. Искаше да е сигурен, че в тях няма никакъв дневник или таен ръкопис. На практика обаче беше абсолютно убеден, че е именно така, тъй като тя не би подложила на риск ясните им, напълно открити отношения.

Нещо такова навярно би представлявало истинска златна мина, но изобщо вече не е за мен.

„О, Господи!“ — възкликна в следващата секунда той, без да го е грижа дали го прави на висок глас или само във въображението си. — „Къде изчезна моята прекрасна муза, която през всичките тези години ме вдъхновяваше?“

След една-две минути някой сякаш леко го докосна по рамото. Усмихнат, Пота стана от леглото и грабна писалката си.

Първа глава: Въведение

Ако имах приятелка, щях да я помоля да се включи в написването на сексуалната биография на моя съпруг. Само по този начин хората след нас биха могли да научат истината за неговото отвратително поведение, за всичко, което съм била принудена да понеса, за да запазя нашия брак и името си на добра богиня, закрилница на дома и семейството. О, ако можех да напиша книга за всичко това! За съжаление нямам приятелка, на която да се доверя. И не мога да пиша. Поне така си мисля. Афродита ми е близка, колкото всяка друга, но ние двете не се харесваме. Защото тя не винаги говори истината, най-малкото пред мен. Така и не разбрах дали е имало нещо между нея и моя съпруг Зевс. Обществена тайна е, че преди години Зевс беше полудял по нея и упорито я преследваше. Изобщо не го притесняваше факта, че като дъщеря на Диана, тя лесно би могла да се окаже и негова собствена дъщеря. Той е бог, нали знаете, при това върховният бог. Това го кара да си мисли, че може да върши всичко, каквото си пожелае.

В случаите с Деметра и Персефона той изобщо не се спря, но това е друга история. За нея ще спомена по-нататък, но веднага искам да ви предупредя, че ако тръгна да описвам безбройните похождения на Зевс, въведението към книгата ще стане безкрайно. Неговите изневери нямат чет, а аз съм сигурна, че зная едва за половината от тях. Той е в състояние да открива новите си любовници и да ги обладава, още преди аз да съм се оправила с предишните. Да не говорим за красивия младеж Ганимед, когото аз все пак не мога да приема като съперник или за другите подобни случаи. И въпреки всичко, аз все още не знам дали Зевс и Афродита са имали сексуална връзка. Той, естествено, не ми казва нищо. А когато го питам, толкова се нервира, че спрях да го питам или най-малкото се опитах да спра.