Джозеф Хеллер: Портрет на твореца като стар

— Точно така — кимна Пота, твърдо решен да го стори.

„Снощи моят съпруг и господар се завърна от война и ме ощастливи три пъти, без да си сваля ботушите.“

Първа глава

Снощи моят съпруг и господар се завърна от война и ме ощастливи три пъти, без да си сваля ботушите.

„Не съм вършил нищо подобно.

Какво, по дяволите, й става на тая моята жена? Защо пише такива неща в дневника си, а след това го оставя отворен, за да мога да го видя?“

Това беше горчивият протест на писателя на средна възраст (така пишеше Пота), който възнамеряваше да започне и завърши един съвременен сексуален роман, написан от гледната точка на една модерна жена, с чаровното заглавие „Сексуална биография на моята съпруга“.

Той се казваше Лойд. И не беше господар на никого, включително и на жена си. Не беше ходил на никаква война, вече няколко месеца подред прекарваше нощите си у дома. Не притежаваше ботуши.

„Ако пък някъде по широкия свят съществуваше жена, която бих се опитал да ощастливя три пъти, това с положителност нямаше да е жената, за която съм женен от двадесет и пет години“ — мърмореше си той на глас. Вероятно именно по тази причина тя имаше подобни видения. А може би… Може би не бяха видения?!

За него не беше тайна, че кръшната му русокоса съпруга с южняшка кръв си е малко луда. Но луда по онзи нормален и често срещан начин, който предизвиква умилението на мъжете и ги кара да говорят за съпругите си с топла привързаност. Фактът, че, поддавайки се на някакъв импулс, беше започнала да си води дневник, в който записваше каквото й дойде наум, беше без значение, защото същите тези неща тя ги приказваше и в компанията на напълно случайни хора. Известен му беше и нейният навик да си записва всичко, свързано с различните й дейности и планове за деня, знаеше, че си записва и определени цитати, които си е харесала и има желание да използва. Шокиращо обаче беше разкритието му, че е започнала да подслажда своите записки с пиперливи еротични измишльотини от сорта на тази, която току-що беше прочел.

Върна се обратно в семейната спалня на втория етаж и отново погледна в чекмеджето на скрина. Искаше да се увери, че не сънува. Но дневникът си беше там — един чисто нов бележник с твърди корици, който лежеше върху нейните акуратно подредени комбинезони и гащички. С изключение на самотното изречение в началото, страниците бяха абсолютно празни. Какво означаваше всичко това, по дяволите?

Изведнъж му хрумна, че зад това странно признание се криеше нещо друго, най-вероятно хитро закодирано. И забележката не се отнасяше за него, а за някой друг. Почувства се наранен, пренебрегнат и измамен, но в момента това му изглеждаше маловажно. Въздъхна, поклати глава и потъна в спомени, трескаво търсейки някаква следа, за която да се захване. Вечер се прибираше навреме, нощите прекарваше вкъщи, без никакво изключение. Но с дните не беше така — понякога оставаше от сутрин до вечер в града и винаги предварително я предупреждаваше. От друга страна, и тя ходеше в града прекалено често, дори по-често от него. Понякога дори преспиваше там, в малкото апартаментче, което държаха просто ей така, за всеки случай. Нима е възможно? Жената, която писмено признаваше, че е била ощастливена три пъти, не беше милата и благоприлична домакиня, която той познаваше.

Нима бе възможно тя да е по-различна, по-коварна? И къде, по дяволите, би могла да намери мъж или младеж, който би я ощастливил цели три пъти? Откъде идваха тези три пъти? Възможно ли е да става въпрос за повече мъже или младежи, участвали в действието?

Лойд съзнаваше, че позволява на мислите си да поемат в тази посока заради една перверзна надежда — да налее вода в собствената си мелница на писател, като присвои тайно това съкровище от автентичен женски сексуален материал, изключително полезен за романа, който възнамеряваше да пише. Но оптимистичната усмивка, озарила лицето му, се дължеше и на още нещо. Нима беше възможно? Нима беше възможно жената, която в продължение на четвърт век беше демонстрирала пълно задоволство от сексуалните му усилия, изведнъж да се окаже ненаситна нимфоманка с трудно задоволими желания? „Ако е така, тя ми се издига в очите — призна с въздишка Лойд. Положително бих й предложил нещо повече от това, на което е свикнала с мен, особено ако си представя, че е съпругата на някой друг.“ Усилията му дори биха отишли дотам, че да се напъне да я ощастливи също три пъти или просто да се самоубие, опитвайки.