Ян Хелсинг: Не пипай тази книга!

Искам сърдечно да благодаря на Клаус Дона, който ми позволи да използвам някои впечатляващи експонати от неговата изложба Unsolved Mysteries (www.unsolved-mysteries.net). Благодарност изпитвам и към господин Уве Зелке, преводач и издател на проф. д-р Ернст Мулдашев, чиито изследователски резултати ще предизвикват сензации и в бъдеще.

Благодаря искрено на Хелма Хинтерщьосер (Bussi!) , която също се оказа спусък за книгата, както и на семейството и приятелите ми — за вниманието, което проявиха, докато я пишех, и най-вече — на баща ми, за неговите критични импулси и инициативи. Благодаря на скъпата Аня — за редакторската работа, както и на приятеля ми Волфганг Сипински, който през всичките години — включително и трудните, беше до мен и чийто (понякога много търговски) начин на мислене винаги ми е помагал. Не на последно място искам да благодаря на всички читатели, с които вече изминахме дълъг път — както емоционален, така и в духовно-спиритуално отношение (знаете какво искам да кажа), защото без вас нямаше да съм този, който съм днес.

Ваш

Как така го направихте?

Защо посегнахте към книгата, след като ви предупредих?

Да не би да имате собствено мнение и не винаги да сте съгласни с всичко? Или сте някой, който не се примирява и често прави обратното на това, което му казват, дори и на работното място? Ако шефът ви каже, че иска нещо от Вас, ще го направите ли? А когато сте с партньора си? Отново ли постъпвате обратно на очакванията? А в спортния клуб, в партията или където и да било другаде?

Или просто сте любопитен? Наистина, не е изключено тази книга да съдържа нещо, което все още не знаете. Признавате ли — въпреки твърдите си убеждения за живота и бъдещето — че все пак тайно се надявате съдбата още веднъж да ви се усмихне и да се случи нещо неочаквано, което да наруши еднообразието?

И някой, който като горска фея-магьосница да сбъдне най-жадувано желание от детството Ви? Или изведнъж в живота ви да нахлуе това, което винаги му е липсвало — успех, щастлив брак, дългоочакваното здраве, възможност да узнаете тайните на битието…? Или най-накрая да намерите обяснение по каква безумна причина сте тук на тази планета, заобиколени от истински луди?

Наблюдавате младежите, които минават под прозореца, и си мислите, че всичко отива на зле; поглеждате към банковата си сметка и ви призлява; настроението на работното място е близо до точката на замръзване и бихте се зарадвали да видите местните политици приковани на позорния стълб…

Животът там навън, а и в самите вас все повече излиза от контрол. Защо? Как така вие не можете да промените нищо?

Напротив, можете — и онова неочаквано, което желаете, ще се случи!

Държите тази книга, а вероятно днес имахте намерение да правите нещо съвсем различно. Само по някакво стечение на обстоятелствата се озовахте тук, и какво? Виждате този особен, наистина прекалено особен екземпляр.

Ама че измислено заглавие! Кой ли реши да озаглави книгата си така!?

Това съм аз; някой, който преди също мислеше, че не може да промени нищо: докато не подписа договор със Създателя си и не го помоли да обясни живота пред неговото Творение — но не с думи, а чрез самия живот. И оттогава пътува по нашата планета — за добро и зло, за пари и бедност, за любов и ненавист. Този някой, моята скромна особа, ви мисли доброто (като някой родител, който предлага съвет на детето си с надеждата, че то няма да попадне в същия капан като него) и иска да сподели с вас преживяванията и познанията си, част от които със сигурност ще поискате да интегрирате в живота си… Какво ще изберете вие, не е моя работа — но има и деца, които помнят съветите на родителите си…

Как мислите, дали представата ви за света наистина се основава на собствените ви опитности? Ще издържи ли един по-сериозен изпит? Или много от нещата са попрочетени?

Запитайте се. И бъдете абсолютно искрени — нали аз не мога да ви чуя…

Наистина ли вярвате на глупостите, които от деца се опитваха да ви набият в главата — например, че човек е произлязъл от маймуната, или че строителите на пирамидите са търкаляли каменните блокове (толкова тежки, че днес едва ли има машина, която може да ги повдигне) на дървени валове? Питали ли сте се защо флагът, уж издигнат от американците на Луната, се вее на вятъра, въпреки че NASA иска да вярваме, че на Луната няма атмосфера и следователно не може да има никакъв вятър? Никога ли не сте си задавали въпроса защо в Германия съществува закон за защита на конституцията, когато ние изобщо нямаме конституция? Мислили ли сте някога защо нашият основен закон не се казва „Конституция на република Германия“, а „Конституция за република Германия“?