Ян Хелсинг - Не пипай тази книга!

Повечето от тях нямат достатъчно пари; налага им се да приемат каква да е работа; чувстват се потиснати и за всички неща от битов характер са стъпили здраво на земята…

Не би трябвало да е така, или…?

Още по-лоша е липсата (и това в крайна сметка ме накара да поработя отново над клавиатурата) на любов и сърдечност именно у тези, които смятат, че трябва да се прокарат нови пътища. От една страна, те обясняват колко важни са светлинните вериги и медитацията или пък молитвите за световен мир, в същото време обаче са в конфликт със свекъра си, не могат да се разберат с колегите и постепенно се превръщат във фанатици.

Много любознателни хора, отчасти получили информациите си чрез Интернет (и седели по цели нощи пред монитора…), не са в състояние да възприемат цялостната концепция, голямата, обективната гледна точка, а клъвват отделни аспекти от различни концепции и след това ги инсталират в стария си светоглед.

Вследствие, един си избира темата данъчна система , друг — свободна енергия , трети околна среда , четвърти извънземни , някой друг — германския Райх , патриархат , Ватикана , пророчества за Третата световна война или масонски ложи . След това избраното се преследва едностранчиво и същевременно се намира изкупителна жертва, която да бъде сочена с пръст и тя се превръща във виновник за собствения задръстен живот и лично безсилие.

Тоест, повечето хора обикновено сочат другите с пръст — към злите , защото те самите естествено са добри — но никога няма да се отдалечат от собствената си камбанария!

И така, те определено пропускат житейската си цел.

Защото: „Нищо не е добро, ако човек не го направи.“

Или: „По плодовете им ще ги познаете!“

Според мен драмата е, че повечето хора търсят виновници за тяхното неприятно настроение, финансова мизерия, здраве или семейно положение — винаги извън тях. Логично и решението е някъде навън — държавата трябва да подобри нещата или здравната система, или новата ваксина, или социалната система, да, а защо не и извънземните…

Представата, която ни се внушава от държавата и медиите е абсолютно същата: ние живеем в някакъв напълно външен свят. Духът — двигателят зад материята — любовта, интуицията, душата, божественото се отричат. Всичко това било отживелица, суеверие, фантазия, проекции на желанията.

Точно това е нещото, което различава „посветените“ от повърхностните граждани — атеисти и материалисти: те не са запознати с механизмите на живота. Те стават незначителни, безлични и се забавляват с живота на големите, богатите и влиятелните.

Съответно аз разделям тайните механизми на живота в две категории:

1) слабостите , които могат да се използват срещу бъдещото развитие на човека, и

2) силите , които благославят човечеството духовно и безгранично, ако бъдат използвани съзнателно.

В книгата на Йордис фон Лохаузен „Смелост за власт“ откриваме „десет правила“ на китайския майстор Сун Дзъ преди 2500 години, които показват, че слабостите на хората винаги са били проучвани и използвани. Ако човек познава скритите механизми на живота — в този случай негативните — най-вероятно ще ги употреби и ще има предимство:

1) Развалете това, което винаги е било хубаво в страната на враговете ви.

2) Направете боговете им за посмешище и стъпчете всичките им обичаи в калта.

3) Подкопайте с всички средства престижа на водещата класа; оплитайте ги при всяка възможност в тъмни машинации и в подходящия момент ги опозорете.

4) Разпространявайте между гражданите конфликти и раздори.

5) Настройвайте млади срещу стари.

6) По всякакъв начин спъвайте работата на властта.

7) Внедрявайте навсякъде свои шпиони и

8) не се страхувайте от сътрудничество с най-низките и най-отвратителните създания.

9) Винаги, когато можете, обърквайте обучението и доставките на противниковите сили; подкопавайте дисциплината им и парализирайте волята им за борба чрез потискаща музика, също така пращайте леки жени в лагера им и оставете падението им да достигне дъното.

10) Не пестете нито обещания, нито пари или подаръци, защото всичко това носи големи лихви. (1, S. 263)

Изображение 2: Дупката в Пентагона е широка точно 19 метра. Самолетът, който уж се е блъснал в него, обаче е широк 38 метра. Защо на мястото, където би трябвало да са се врязали крилата му, сградата е непокътната? Сравни с долната снимка.

Изображение 3: Виждате ясно: там където е трябвало да се врежат крилата на самолета, сградата е невредима. Как е възможно? Не виждаме никакви останки — колесници или самолетни части — и никакви трупове пред Пентагона; дори тревните площи са незасегнати. Трябва ли аз да ви кажа какво означава това или сте достатъчно смели сами да предположите „забранената истина“?