Джозеф Хеллер: Портрет на твореца като стар

Тя пък ми отговаря само с онова дразнещо клатене на главата и с неприлично хихикане.

— Спокойно можеш да споделиш с мен, Афродита — казвам й аз. — Това отдавна вече няма значение.

— О, напротив — отвръща тя с типичния си подигравателен смях и започва да се кипри.

Представяте ли си?!

— Няма значение — продължавам да я увещавам аз. — Всичко е погребано и забравено…

— Така ли?

— Просто съм любопитна. Зная за толкова много от неговите похождения, така че едно повече или по-малко наистина няма да промени нещата.

— Наистина ли? Ще ти кажа нещо, Хера: аз познавам жените доста по-добре от теб.

— Кълна се, че изобщо няма да трепна. Давам ти думата си на богиня. Имало ли е нещо между теб и Зевс? Искам да знам истината!

И знаете ли какво ми отговори тази хубостница? Няма да повярвате!

— Това си е моя работа. А ти, след като толкова много искаш, разбери сама!

Представяте ли си?! Тая безсрамна кучка!

Небето ми е свидетел, че не съм нито злобна, нито подла жена. Но веднага трябва да призная, че бях изпълнена със злорадство, когато я видях да ридае заради Адонис — онзи красив младеж, в когото беше влюбена. Разкъса го огромен глиган или някакъв друг звяр, вече не помня. Така й се падаше… Но иначе не съм злобарка. Питайте, когото искате. Само не и Зевс, защото той едва ли ще е обективен.

Нека ви припомня, че Зевс е погълнал първата си жена. Аз не съм му първата. Погълнал Метис жива в момента, в който разбрал, че е бременна. От страх, че може да роди син, който да стане по-могъщ от него. Всички мъже в рода на съпруга ми са могъщи, защото изяждат мъжките си рожби или поне се опитват да го сторят. Умирали от страх, че някое от тези момчета може да стане достатъчно силно и да им отнеме властта. Този страх явно е заложен в гените им. Може би не знаете, но и ние имаме гени. Очевидно тези дръвници не се сещали, че ако не се държат толкова заплашително със синовете си, те едва ли биха искали да им отнемат властта. Метис е погълната, но дъщеря им оцелява. А Зевс беше принуден да си разцепи челото с брадва, за да се роди Атина от главата му — цяла и непокътната. После дълго страдаше от главоболие и стана по-предпазлив.

По тази причина моята колежка Атина се явява дъщеря на друга моя съперница. Двете се разбираме сравнително добре, но аз никога не забравям, че тя е дъщеря на жена, която е била със Зевс преди мен. Жена, която съм длъжна да смятам за съперница, независимо от факта, че е живяла с мъжа ми в далечното минало. Сигурно и вие на мое място бихте мислили така, нали? Признайте си…

Много време ми отне, докато си оправях сметките, не със Зевс, разбира се, защото той е недосегаем, а с любовниците му, а понякога и с поколенията им. Например Херакъл. Отне ми цял един живот (неговия), преди да му отмъстя заради майка му Алкмена. След като той удуши онези две огромни змии, аз се промъкнах в люлката му с намерението да го убия. Проклетият полубог обаче се оказа невероятен чаровник, също като онзи пияница Дионис, поредното копеле на съпруга ми. Но аз продължих да го дебна и да чакам звездния си миг. Когато часът настъпи, всички останаха изненадани. Докарах Херакъл до лудост и видях как убива собствената си жена и децата си, възприемайки ги като свои смъртни врагове. Така най-сетне си го върнах и никой копче не може да ми каже!

Онази жена Йо също ми загуби много време. Доста се затрудних с нея! Първоначално Зевс я превърна в крава, за да ми попречи да я убия. На пръв поглед това ме задоволяваше напълно — да те превърнат в юница беше достатъчно наказание за дързостта да изчукаш главния бог. Но после се сетих за другото му гадже, Европа, при нея Зевс нямаше никакъв проблем и нарочно се превърна в бик, за да я обладае. Хмм, рекох си… Аз да не съм вчерашна. Превръщайки я в крава, той явно ме мислеше за такава. Обаче аз заповядах на Аргус с неговите хиляда очи да я пази и да внимава двамата да не се съберат пак. Но когато Хермес превърна Аргус в паун, а хилядата му очи — в разноцветни пера от опашката му, реших, че операцията не си струва труда. Изпратих един стършел да нападне Йо и той я жилеше, където и да отиде, та я прогони от страната. Мръсницата побегна нагоре към Йония, после надолу към Египет. И това май е последното, което чух за нея, макар хората да разправят, че египтяните я почитали като богинята Изида. Да й се моли, който ще. На мен изобщо не ми пука, след като си е платила. Отмъстих си, макар че не съм отмъстителен човек. Никой не може да ме обвини, че съм отмъстила на жена, която е съблазнила съпруга ми и му е позволила да я изнасили.