Владимир Набоков - Поп, дама, вале

Мълчаливо сърдита на Фрида, тя провря глава в меката, събрана окръжност на роклята; покрай очите, от горе на долу, прелетя зелена сянка; тя изплува, погали се по бедрата и усети изведнъж, че от тази лека зелена рокля душата й е за известно време обкръжена и задържана.

Долу, на квадратната тераса с циментов под, с астри по широките перила, до голата масичка в сгъваемо платнено кресло седеше Драйер и, сложил разтворена книга на коляно, гледаше градината. Зад оградата вече неумолимо стоеше черният автомобил, скъп икар. Новият шофьор се опираше отвън на портичката и си приказваше с градинаря. Есенният въздух беше вече студен, предвечерно ясен; резките сини сенки на дръвчетата се простираха по слънчевата ливада — всичките на една страна, сякаш искаха да видят кое ще стигне първо до страничната стена на градината, до високата тухлена стена, обхваната долу от хилядите лапи на пълзящо растение. Далеч, отвъд улицата, бяха ясно отчетливи фъстъчените фасади на отсрещните къщи и там, облегнат на метната на перваза червена пухена завивка, седеше плешив човечец с жилетка. Градинарят вече два пъти се хващаше за количката, но всеки път се обръщаше пак към шофьора. После двамата запушиха и лекият дим ясно проплува по черния фон на автомобила. Сенките сякаш се поотдалечиха, но слънцето още сияеше с пълна сила отдясно, иззад ъгъла на графската вила, където градината беше по-висока и ливадата по-жълта.

Отнякъде се появи Том, мина мързеливо покрай лехите с цветя; по задължение, без ни най-малка надежда за успех, се хвърли подир изпърхал ниско врабец, после отпусна муцуна на лапи и легна до количката. Хубаво, прохладно, просторно беше на терасата. Паяжинка се прехвърляше косо като весел лъч от крайното цвете на перилата до сложената редом маса. Облачетата в бледото чисто небе бяха някак накъдрени, досущ еднакви, се бяха събрали на леко ято вкупом. Градинарят изслуша най-сетне всичко, каза всичко и тръгна с количката си край лехите с цветя, а Том стана мързеливо, тръгна подире му като навита играчка и зави, когато зави градинарят. Книгата, която отдавна се плъзгаше по коляното, падна на пода, а го мързеше да я вдигне. Хубаво е, просторно, прохладно… Първо ще стигне навярно дългата сянка на ей онази млада ябълка. Шофьорът седна на мястото си… Интересно, за какво ли мисли сега… Сутринта очите му бяха едни веселички… дали пък не пие? Голям майтап ще е… Минаха двама господа с цилиндри; цилиндрите, като тапи над вода, проплуваха над оградата. Изобщо не е ясно защо са с цилиндри. А после, дошъл кой знае откъде, над терасата се плъзна вяла и повехнала пеперуда-адмирал, кацна в края на масичката, разтвори кадифени криле и бавно ги задвижи, сякаш задиша. Малиновите ивици бяха избледнели, ресните се бяха изпокъсали, но пеперудата беше още толкова нежна, толкова красива…

В понеделник Франц се отпусна; купи си американски очила: рамката беше от костенурка — с уговорката, разбира се, че костенурката е известна тъкмо с това как чудесно и по най-различен начин се поддава на имитация. Веднага щом монтираха необходимите стъкла, той сложи очилата. И на сърцето, и зад ушите му стана уютно и спокойно. Мъглата се разсея. Свободните багри на света влязоха отново в ясните си брегове.

Още нещо трябваше да направи, за да възстанови напълно своя авторитет, да се установи и утвърди в прясно разчертания свят: трябваше да си намери сигурно пристанище. Той се усмихна снизходително, като си спомни вчерашното обещание на Драйер да плаща и за едно, и за друго. Драйер е приятно, фантастично и крайно полезно същество. И той е напълно прав: належащо е да се пооблече. Но преди всичко — квартира…

Денят беше без слънце, но и без дъжд. От ниското, небе, цялото бяло, лъхаше трезв хлад. Такситата бяха маслиненочерни с отчетлив шахматен кант на вратичката. Тук-таме синя пощенска кутия беше прясно боядисана — блестяща и есенно-лепкава. Улиците в този квартал бяха тихи, каквито всъщност не бива да бъдат столичните улици. Франц се мъчеше да запомни имената им, къде е аптеката, полицията. Не му харесваше, че има толкова много простор, градини с морави, борове и брези, строящи се къщи, зеленчукови градини, празни участъци. Това твърде много напомняше провинцията. В куче, което разхождаше слугиня, му се стори, че разпозна Том. Деца играеха на топка или шибаха пумпалите си право на паважа: така беше играл някога и той в родното си градче. Общо взето, само едно му сочеше, че наистина е в столицата: някои минувачи бяха чудесно, наистина чудесно облечени! Например: карирани широки панталони, събрани на торба под коляното, така изглеждаше много тънък пищялът във вълнен чорап, такава кройка, точно такава, той още не беше виждал. Мина и един франт с двуредно сако, много свободно в раменете, но изопнато до краен предел на бедрата, и невероятен панталон, просторен, ужасен, покриващ ботушите — спокойно можеш да представиш така в пътуващ цирк предните крака на клоунски слон. Прекрасни бяха и шапките, и вратовръзките като пламък, и някакви гълъбови гети. Драйер е добър.