Чак Хоган - Заразата

Василий измина още една пресечка на юг. Прекоси Бъркли Стрийт и стигна до мястото, където градът се отваряше към небето. Шестнайсет акра работен терен.

Стъпи на една от наблюдателните платформи с изглед към мястото на бившия Световен търговски център. Дълбоката подземна основа, предназначена да поддържа новата конструкция, беше пред завършване. Стоманенобетонните колони вече се показваха над земята. Обектът зееше насред града подобно на ухапването върху лицето на момиченцето.

Василий помнеше апокалиптичния септември на 2001-ва. Няколко дни след рухването на Кулите-близнаци беше слязъл сред развалините заедно с екипи на здравната служба. Започнаха да разчистват изоставената храна от затворените ресторанти около обекта. Продължиха по приземните етажи и мазетата. Жив плъх така и не видяха, но имаше достатъчно доказателства за присъствието на гризачите, включително продължаващите с мили следи от лапи, оставени в слегнатия прахоляк. Най-ярко помнеше сладкарницата на мисис Фийлдс, която гадините почти изцяло бяха опустошили. По това време популацията на плъховете в района стремително бе нараснала. Имаше опасения, че вредителите ще се разпръснат извън руините в търсене на нови източници на храна и ще плъпнат из околните улици и квартали. Затова беше подета масивна кампания, финансирана с федерални средства. На хиляди места из отломките поставиха отровна стръв заедно с капани от стоманена тел. Благодарение на действията на Василий и колегите му страховитата инвазия така и не се състоя.

До ден-днешен Василий продължаваше да е на държавна работа. Службата му ръководеше проучванията над контрола на плъховете в района на Батъри парк. Ето защо беше напълно в течение за локалните нашествия на вредители, както и за хода на строителния обект. До този момент работата му си беше като всяка друга.

Погледна надолу към камионите, изливащи бетон и към крановете, които местеха отломките. Почака три минути някакво момченце да се отдръпне от един от инсталираните телескопи, същите като тези на покрива на Импайър Стейт Билдинг, след което пусна вътре две монети от по двадесет и пет цента и се зае да изучава обекта.

След секунда ги видя. Малките им кафяви телца пъплеха из ъглите, тичаха около каменните купове, бягаха колкото им сили държат нагоре по пътя към Либърти стрийт. Заобикаляха в стремглавия си бяг арматурните пръти в основата на „Кулата на свободата“ като в някакво проклето бягане с препятствия. Василий потърси местата, където на новата конструкция й престоеше да се свърже под земята с линията на PATH 9. След това завъртя визьора по-нависоко и проследи една колона гризачи, които пълзяха нагоре към подпорите на стоманена платформа в източния край и продължаваха пътя си по изпънатите жици. Извираха изпод земята и в масовото си бягство използваха всеки възможен спасителен път, който можеха да намерят.

Докато стоеше зад втората врата на изолационното отделение, Еф си нахлузи латексови ръкавици. Би настоял и Сетракян да направи същото, но поредния поглед към кривите му пръсти го усъмни дали това въобще би било възможно. Влязоха в стаята на Джим Кент, единствената заета в иначе празното отделение. В момента Джим спеше. Още бе облечен със своите си дрехи. Гърдите и ръцете му бяха накичени с кабели, които водеха към апаратура, чиито датчици тихо писукаха. Дежурната сестра ги беше уведомила, че състоянието му толкова се влошавало, че всички автоматични аларми — за сърдечен пулс, кръвно налягане, дишане, кислородни нива — трябвало да се приглушат, тъй като се включвали непрекъснато.

Еф мина през прозрачните полиетиленови завеси. Усети напрежението у Сетракян, застанал до него. С приближаването им всички датчици отчетоха рязко повишение на жизнените показатели на Кент. Крайно необичайно.

— Като червея в стъкленицата — прошепна Сетракян. — Той ни усеща. Усеща кръвта наблизо.

— Не може да бъде.

Еф се доближи още. Жизнените нива и мозъчната активност на Джим скочиха.

— Джим — повика го Еф.

Лицето на приятеля му беше отпуснато в съня, а мургавата му кожа беше добила маджунено сивкав цвят. Еф забеляза, че зениците му се движат под клепачите му бързо като в РЕМ-фаза.

Сетракян отмести последния пласт прозрачни завеси пред болничното легло със сребърната вълча глава на високия си бастун.

— Не се приближавайте прекалено — предупреди ги старецът. — Той се превръща. — Бръкна в джоба на палтото си. — Огледалото ви. Извадете го.