Чак Хоган - Заразата

— Извратена — предложи Еф.

— Отвратителна? — допусна Нора.

— Не. Банална. Усещате ли амоняка?

Еф кимна.

— Храносмилателната им система е много компактна — продължи Сетракян. — Не предлага никакво място за задържане на храната. Всяка несмляна плазма или други някакви утайки трябва да се изхвърлят, за да се отвори място за следващата порция. Също като кърлежа — екскретира, докато се храни.

Изведнъж температурата в помещението се промени. Гласът на Сетракян се сниши до леден шепот.

— Стригои — просъска той. — Тук.

Еф погледна към Джим, който беше отворил очи. Зениците му бяха бездънно черни, а склерата бе станала сивкаво оранжева подобно на нечестив залез. Взираше се в тавана.

Еф усети, че го жегна страх. Сетракян се вцепени. Чворестата му ръка стисна дългия бастун под дръжката със сребърната вълча глава, готова за удар. Беше настръхнал и Еф се стъписа от дълбоката древна омраза, която видя в очите на стареца.

— Професоре… — изтръгна се тих стон от устните на Джим.

После клепачите му отново се отпуснаха и Джим пак потъна в съноподобния си транс.

Еф се обърна към стареца.

— Как така той… ви познава?

— Не, той не ме познава — отвърна Сетракян, все още нащрек и готов да удари. — Той сега е като търтей и се превръща в част от кошер. Тяло, съставено от много части, но с една воля. — Погледна Еф. — Това същество трябва да бъде унищожено.

— Какво? Не.

— Той вече не е вашият приятел. Преселил се е в свят отвъд границите на болестта. До няколко часа от него няма да е останало нищо. Освен това е изключително опасно да го държите тук. Ще стане както с пилота. Хората в сградата ще бъдат изложени на огромен риск.

— Ами ако… ако не получава кръв?

— Плътта му ще започне да се свива. След четирийсет и осем часа липса на храна тялото му ще започне да отпада. Човешката мускулатура и мастните клетки бавно и болезнено ще бъдат изконсумирани. Само вампирът ще надделее.

Еф клатеше глава.

— Трябва да съставя някакъв протокол за лечение. Ако тази болест е причинена от вирус, трябва да работя за намиране на средство против него.

— Лечението е само едно. Смърт. Унищожаване на тялото. Милостив край.

— Не сме ветеринари тук — възрази категорично Еф. — Не можем просто да премахваме хора, които са твърде болни, за да оцелеят.

— Направихте го с пилота.

Еф се затрудни.

— Онова беше друго. Той нападна Нора и Джим… нападна мен.

— Философията ви за самозащита, ако се приложи вярно, е абсолютно уместна и в тази ситуация.

— Също и философията за геноцид.

— Ами ако това е тяхната цел? Тоталното подчиняване на човешката раса? Какъв би бил отговорът ви?

Еф нямаше желание да се въвлича в абстрактни разсъждения. Гледаше своя колега. Приятеля си.

Сетракян осъзна, че няма да може да промени мнението му. Все още не.

— Заведете ми при останките на пилота тогава. Може би ще успея да ви убедя.

Никой не обели дума, докато асансьорът ги спускаше към подземните етажи. Там се озоваха пред моргата. Вратата й, която се предполагаше да е заключена, зееше широко отворена. Отпред имаше струпани полицаи, сред които се виждаше и администраторката на болницата.

Еф се понесе към тях.

— Какво си въобразявате, че правите тук?

Видя, че касата на вратата е издраскана, металната рамка — огъната и изкъртена, а ключалката — избита навън.

Не администраторката беше отворила вратата. Нещо друго я беше разбило.

Еф бързо надникна вътре.

Масата беше празна. Тялото на Редфърн го нямаше.

Еф се обърна към администраторката за повече информация. С изненада видя, че се е отдръпнала на няколко крачки в коридора. Говореше с полицаите и се озърташе през рамо към него.

— Нямаме повече работа тук — каза Сетракян.

— Но аз трябва да разбера къде са останките.

— Изчезнали са. Никога повече няма да се върнат. — Старецът го стисна за рамото с изненадваща сила. — Вярвам, че са осъществили целта си.

— Целта? Каква е тя?

— Отвличане, в крайна сметка. Защото не са по-мъртви от спътниците си, които лежаха в моргите.

Докато търсеше онлайн информация какво се прави, когато съпругът почине без да е оставил завещание, наскоро овдовялата Глори Мюлер попадна на статия за липсващите трупове от Полет 753. Проследи линка, който препращаше към „РАЗВИТИЕ НА СЛУЧАЯ“. След час Федералното бюро за разследване щяло да даде пресконференция, за да обяви ново и по-голямо възнаграждение за всякаква информация около изчезналите от моргата тела на жертвите от трагедията „Реджис еър“.