Чак Хоган - Заразата

Обаче това нападение бе различно. Посред бял ден. Толкова дръзко. Обикновено само най-слабите, прогонените от колонията плъхове, излизаха, за да търсят храна. А това беше силна и здрава женска. Крайно необичайно. Василий знаеше, че по принцип плъховете съжителстват в крехко равновесие с човека и се възползват от уязвимите страни на цивилизацията, преживявайки от хранителната смет и от отпадъците, докато дебнат на ръба на полезрението, скрити зад стените или под дъските на пода. Появата на плъх въплъщаваше човешката тревога и страх. Всяко нахлуване извън обичайното събиране на отпадъци нощем издаваше промяна в околната среда. Подобно на човека и плъховете не бяха склонни да поемат ненужни рискове. Биха го направили само по принуда.

— Да го проверя ли за бълхи?

— За Бога, не. Просто го натикай в чувала и го разкарай. Каквото и да правиш, не го показвай на момичето. И без това е достатъчно травматизирано.

Василий извади от екипировката си найлонова торба и затвори вътре плъха с още една гъба с халотан, този път напоена с летална доза. Натика торбата в чувала, за да скрие доказателството и продължи с работата си, като започна от кухнята. Издърпа тежката печка с осем котлона и съдомиялната машина. Провери тръбите под мивката. Не видя изпражнения, нито дупки, но все пак, след като и бездруго беше тук, заложи малко стръв зад шкафовете. Направи го без да каже на обитателите. Хората се изнервяха от отровите, особено родителите. Не знаеха обаче, че с точно тази отрова за плъхове бяха наръсени всички сгради и улици в Манхатън. Наличието на подобните на боровинки сини таблетки или на зелените гранули означаваше, че в района са забелязани вредители.

Били го придружи до мазето. Помещението беше чисто и подредено, без видима смет или меки отпадъци за гнездене. Василий огледа внимателно и подуши за изпражнения. Надушваше плъховете толкова добре, колкото гадините надушваха хората. За голямо съжаление на Бил угаси осветлението и запали фенерчето си, окачено на колана на синия му работен гащеризон. Блесна червена светлина. На нея урината на гризачите се виждаше мастилено синя, но тук не видя такава. Поръси с родентицид местата, откъдето можеха да изпълзят и постави в ъглите капани тип „мотел“, просто за всеки случай. След това отново се качи с Бил във фоайето.

Били му благодари, каза, че му дължи едно пиене, а после двамата се разделиха и се насочиха към изхода. Василий обаче беше озадачен. След като прибра екипировката си и умрелия плъх в задницата на вана, запали доминиканска пура и тръгна пеш. Продължи надолу и зави по павираната странична уличка, над която беше погледнал от прозореца на детето. От целия Манхатън единствено в Трайбека задните улички се бяха запазили.

Не беше направил повече от няколко крачки, когато видя първия си плъх. Тичаше полуслепешком покрай ръба на сградата. След това зърна друг, на клона на малко изкривено дърво, израснало до ниска каменна стена. И трети, присвит в каменния отточен канал, който пиеше от кафява вадичка, изтичаща от някоя невидима гниеща смет.

Докато ги наблюдаваше, още плъхове сякаш заизникваха от паважа. Буквално изскачаха изпод протритите камъни, пробивайки си път към повърхността. Гъвкавите скелети на гризачите им позволяваха да се провират през дупки, не по-големи от черепите им, през проходи с едва два сантиметра ширина. Извираха от фугите по двойки и тройки и бързо се разпръсваха. Използвайки за мерна единица камъните на настилката, Василий прецени, че телата на гадините са дълги по 25 — 30 см. Още толкова бяха и опашките им. С други думи, напълно отраснали екземпляри.

До него два чувала за боклук се гърчеха и се издуваха, плъховете си пробиваха с гризане път през вътрешността им. Един малък плъх се опита да пробяга покрай него към контейнера за смет и Василий го изрита с работния си ботуш. Гризачът отлетя пет метра назад, падна в средата на уличката и остана на място. След няколко секунди другите плъхове алчно се бяха нахвърлили отгоре му, а дългите им жълти резци го заръфаха през козината. Най-ефективният начин за унищожение на плъхове бе да се премахне източникът им на храна от околната им среда, след което се оставяха да се изядат взаимно.

Тези плъхове бяха гладни и бягаха. Подобна активност на повърхността посред бял ден практически беше нещо нечувано. Такова масово раздвижване се случваше само след събитие като земетресение или след рухване на сграда.

А понякога при голям строителен проект.