Чак Хоган - Заразата

Вътрешният преден джоб на якето на Еф беше натежал от огледало с размери 10 на 8 см, обгърнато в сребърна рамка. Една от многото вещи, събрани от стареца в подземната му вампирска оръжейна.

— Виждате ли се в него?

Еф видя отражението си в старото надраскано стъкло.

— Да.

— Моля, погледнете ме и мен през него.

Еф го завъртя под ъгъл, за да може да види лицето на стареца.

— Виждам ви.

— Вампирите нямат отражение — сети се Нора.

— Не съвсем — отвърна й Сетракян. — Сега ви моля много внимателно да погледнете и него.

Огледалото беше толкова малко, че на Еф му се наложи да се доближи още една крачка към леглото. Протегна ръката си и задържа стъклото под ъгъл над главата на Джим.

В началото не можа да хване отражението му. Образът създаваше впечатлението, че ръката на Еф трепери ужасно. Но фонът, възглавницата и рамката на леглото бяха неподвижни.

Лицето на Джим се виждаше като в мъгла. Изглеждаше все едно, че главата му се тресе с невероятна бързина или вибрира с такава сила, че правеше чертите му неразличими.

Отдръпна бързо ръката си.

— Със сребърен гръб е — каза Сетракян и потупа своето огледало. — Това е ключът. Днешните масово произвеждани хромирани огледала не могат да разкрият нищо. Но огледалото със сребърен гръб винаги казва истината.

Еф отново се погледа в огледалото. Нормално. Освен лекото треперене на ръката му.

Отново насочи под ъгъл стъклото към главата на Кент, като се постара да го държи неподвижно и отново видя лицето му, размито като в мараня. Все едно, че тялото му бе в някакъв неудържим спазъм и вибрира с такава бързина и сила, че чертите му не можеха да се уловят.

При все това с невъоръжено око изглеждаше, че лежи неподвижно и спокойно.

Еф подаде огледалото на Нора и тя сподели удивлението, както и страха му.

— Това означава, че… че се превръща в нещо… в нещо като капитан Редфърн.

— След обикновената инфекция могат да приключат с трансформирането си и да се активират за хранене само след денонощие. Нужни са седем нощи за пълното им превръщане, за цялостното превземане на тялото от болестта. Тя го преобразува за своите си цели — превръща го в паразит. После след около трийсет нощи се достига пълна зрялост.

— Пълна зрялост ли? — повтори Нора.

— Молете се да не видим тази фаза — отвърна старецът. Посочи към Джим. — Артериите на човешкия врат предлагат най-бързата точка за достъп, макар че бедрената артерия е друг пряк път към кръвоносната ни система.

Срезът на шията беше толкова изряден, че на пръв поглед не се забелязваше.

— Защо кръв? — зачуди се Еф.

— Кислород, желязо и други хранителни вещества.

— Кислород ли? — попита Нора.

Сетракян кимна.

— Тялото на заразения се променя. Част от превръщането се състои в сливането на кръвоносната и храносмилателна система. Стават едно цяло. Почти като при насекомите. В собствената им кръвна субстанция липсва съчетанието желязо-кислород, което придава червения цвят на човешката кръв. Тяхната е бяла.

— А органите? — попита Еф. — Органите на Редфърн изглеждаха като обхванати от рак.

— Телесната им система бива погълната и трансформирана. Вирусът я завладява. Повече не дишат. Дишането им е рудиментарен рефлекс, при който не се приема кислород. Ненужните им бели дробове след време изсъхват и се преобразуват.

— Когато Редфърн нападна, от устата му се показа добре развит израстък — каза Еф. — Като напълно оформено мускулесто жило под езика.

Сетракян кимна все едно, че двамата с Еф обсъждаха метеорологичната обстановка над Ню Йорк.

— Когато се хранят, то се изпълва с кръв. Плътта им се зачервява почти до пурпур. Почервеняват очните кълба, епидермисът. Това жило, както го наричате, всъщност е продукт на израждането и сливането на фаринкса, трахеята и белите дробове заедно с новообразувана плът. Прилича донякъде на обърнат ръкав на яке. Вампирът може да изкара този орган от гръдния си кош и да го изстреля на метър и половина — два. Ако направите дисекция на зрял индивид, ще откриете мускулна тъкан, торба, от която това се изхвърля при хранене. Единственото, което им е нужно на тия твари, е редовното поглъщане на чиста човешка кръв. Може би са като диабетици в това отношение. Не знам. Вие сте докторът.

— Мислех, че съм — измърмори Еф. — До скоро.

— А аз си мислех, че вампирите пият девича кръв — каза Нора. — Хипнотизират… превръщат се в прилепи…

— Придаден им е доста романтичен ореол — отвърна Сетракян. — Но истината е много по… как да го кажа?