Чак Хоган - Заразата

Еф кимна и за доказателство посочи снимките от скенера.

— Еверет, трябва да поставим останалите оцелели под карантина.

Барнс погледна към Нора, която през цялото време кимаше енергично, напълно съгласна с Еф.

— Заключението е, че вие вярвате, че това… този туморен израстък, тази биологична трансформация… по някакъв начин се предава?

— Това е подозрението ни и опасението ни — отвърна Еф. — Джим като нищо може да е заразен. Трябва да определим развитието на този синдром, какъвто и да е той, ако изобщо искаме да получим някакъв шанс да го поставим под контрол и излекуваме.

— Казвате ми, че сте видели това… това подвижно жило, както го нарекохте?

— И двамата.

— А къде е капитан Редфърн сега?

— В болницата.

— Неговата прогноза?

Еф изпревари Нора с отговора.

— Несигурна.

Барнс го изгледа, започнал вече да усеща, че нещо не е наред. Еф продължи:

— Единственото, за което молим, е заповед, с която да принудим другите да бъдат поставени под медицинско наблюдение…

— Поставянето на трима човека под карантина потенциално означава, че ще хвърлим в паника триста милиона други. — Барнс отново се взря в лицата им за окончателно потвърждение. — Смятате ли, че това по някакъв начин е свързано с изчезването на тези тела?

— Не знам — отвърна Еф. Въздържа се да добави „Не искам да знам.“

— Добре — заяви Барнс. — Ще започнем процеса.

— Ще започнем ?

— Ще отнеме малко време.

— Това трябва да стане сега. Веднага.

— Ефраим, това, с което ме запозна тук, е странно и тревожно, но явно е изолиран случай. Зная, че сте загрижени за здравето на своя колега, но осигуряването на федерална заповед за карантина означава, че трябва да поискам и да получа изпълнителна заповед от президента, каквато не нося в портфейла си. Засега не виждам никакви признаци за потенциална пандемия, така че трябва да мина по нормалните канали. Дотогава не искам да безпокоите другите оцелели.

— Да ги безпокоим?

— И без да прекрачваме задълженията си, паниката ще бъде достатъчна. Освен това бих изтъкнал, че ако и другите оцелели се бяха разболели, вече би трябвало да имаме вести от тях.

Еф нямаше какво да му отговори.

— Ще държим връзка.

Барнс ги остави и се зае да звъни по телефоните.

Нора погледна Еф.

— Недей.

— Недей какво?

— Недей да тръгваш да търсиш другите оцелели. Не проваляй шанса ни да спасим Джим, като ядосаш онази адвокатка или подплашиш другите.

Еф кипеше от гняв, когато външната врата се отвори. Двама санитари от спешното отделение караха количка, върху която лежеше тяло в найлонов чувал. Посрещнаха ги двама асистенти на моргата. Мъртвите нямаше да чакат да се разкрие тази мистерия. Щяха просто да продължават да идват. Еф си представи Ню Йорк, обхванат от смъртоносна чума. След като всички градски служби бъдат извадени извън строя — полиция, пожарна, санитарни органи, погребални бюра — само за няколко седмици целият остров щеше да се изроди във воняща купчина тор.

Един от асистентите от моргата смъкна ципа на чувала до средата и ахна с нетипично за професията му изумление. Отдръпна се от тялото. Бели капки закапаха от ръкавиците му. Белезникавата течност се процеди от черния найлонов чувал и се застича отстрани по носилката до пода.

— Какво, по дяволите, е това? — обърна се той към двамата от спешното, които стояха на входа и гледаха с явно отвращение.

— Пътна злополука — отвърна единият. — След уличен бой. Не знам… трябва да е било някой камион с мляко или нещо такова.

Еф дръпна чифт ръкавици от кутията на тезгяха, приближи се до чувала и надникна.

— Къде е главата?

— Вътре — отговори другият санитар. — Там някъде.

Еф видя, че трупът е обезглавен от раменете, а останалото от шията беше оплискано с бяло.

— И е бил гол — добави санитарят. — Каква нощ само.

Еф дръпна ципа до долу. Обезглавеното тяло беше на мъж с наднормено тегло, около петдесетгодишен. След това забеляза стъпалата му.

Видя телчето, изранило голия му палец. Сякаш там е бил завързан етикет на труп от морга.

Нора също го видя и пребледня.

— Бой, значи? — попита Еф.

— Така ни казаха — отвърна му санитарят, докато отваряше вратата към изхода. — Пожелавам ви лек ден и късмет.

Еф дръпна отново ципа нагоре. Не искаше някой да види телчето от етикета. Не искаше да му задават въпроси, на които нямаше отговор. Обърна се към Нора.

— Стареца.

Тя кимна.

— Искаше да унищожим телата.