Чак Хоган - Заразата

Нора кимна.

— Просто… ти си един от нас, Джим. Искаме да сме сигурни, че всичко е наред.

— Но… защо съм в изолационното?

— Защо не? — Еф се усмихна с усилие. — Вече сме тук. И виж… разполагаш с цяло болнично крило. Най-добрата сделка в Ню Йорк.

Усмивката на Джим издаде, че не е много убеден.

— О, добре — отрони най-накрая той. — Но мога ли поне да си задържа телефона, за да чувствам, че сътруднича?

— Мисля, че можем да уредим това. След няколко изследвания.

— И… Моля ви, кажете на Силвия, че съм добре. Ще се паникьоса.

— Добре — успокои го Еф. — Ще й се обадим веднага, щом те измъкнем оттук.

Чувстваха се потресени. Спряха се на изхода, преди да напуснат изолационното отделение.

— Трябва да му кажем — промълви Нора.

— Какво да му кажем? — отвърна й Еф малко рязко. — Първо трябва да разберем с какво си имаме работа.

Извън отделението жена с твърда коса, прибрана под широка лента, се изправи от пластмасовия стол, който беше издърпала от фоайето. Джим държеше апартамент в източната част на Манхатън с приятелката си Силвия, която пишеше хороскопи за „Ню Йорк поуст“. Беше допринесла за връзката им с пет котки, а той — с една сипка, което правеше домакинството доста напрегнато.

— Може ли да вляза? — попита тя.

— Съжалявам, Силвия. Правила на изолационното крило. Допуска се само медицински персонал. Но Джим каза да ти предадем, че се чувства добре.

Силвия стисна Еф за ръката.

— Какво каза?

— Изглежда съвсем здрав — обясни Еф тактично. Искаме да му направим няколко изследвания, просто за всеки случай.

— Казаха, че е припаднал и бил малко замаян. Защо е в изолационното?

— Знаеш как действаме, Силвия. Изключваме всичко лошо. Стъпка по стъпка.

Силвия се озърна към Нора за утешение по женски.

Нора кимна.

— Ще ти го върнем веднага, щом стане възможно.

Долу в болничното подземие Еф и Нора намериха администраторката, която ги чакаше пред вратата на моргата.

— Д-р Гудуедър, това е в пълно нарушение на правилника. Тази врата никога не трябва да се заключва и болницата настоява да бъде уведомена какво става…

— Съжалявам, г-жо Греъм — отвърна Еф, прочел името на болничната й карта, — но ситуацията официално е под контрола на ЦКБ. — Мразеше да изтъква служебно положение като някой бюрократ, но понякога да си правителствен служител си имаше предимства. Извади ключа, който бе присвоил, отключи и влезе с Нора. — Благодаря ви за съдействието — добави той и заключи отново след себе си.

Осветлението се включи автоматично. На стоманената маса лежеше покритото с чаршаф тяло на Редфърн. Еф избра чифт ръкавици от кутията до ключа за осветление и отвори сандъчето с инструменти за аутопсия.

— Еф — заговори Нора, докато си слагаше ръкавиците. — Все още дори не разполагаме със смъртен акт. Не можем просто да го разрежем така.

— Нямаме време за формалности. Не и с Джим горе. Освен това… Като начало дори не знам как ще обясним смъртта му. Както и да го погледнеш, аз убих този човек. Собствения ми пациент.

— При самозащита.

— Аз знам това. Ти го знаеш. Но определено нямам време за губене с обяснения пред полицията.

Взе големия скалпел и го прокара по гърдите на Редфърн, като направи Y-образен разрез от лявата и дясната ключица, режейки по диагонал към върха на гръдния кош, а след това право надолу до централната линия на торса, над корема и до срамната кост. След това отлепи кожата и лежащите под нея мускули, оголвайки ребрата и коремната стена. Не разполагаше с време за пълна медицинска аутопсия. Но трябваше да потвърди някои неща, които се бяха показали при прекъснатия ядрено-магнитен резонанс на Редфърн.

С помощта на мек гумен маркуч отми подобната на кръв белезникава течност и разкри главните органи под ребрата. Гръдната кухина беше пълна бъркотия. Хаос от големи черни буци, захранвани от бодливи жилоподобни израстъци, прикрепени към изсъхналите органи.

— Боже Господи! — ахна Нора.

Еф огледа израстъците под ребрата.

— Сякаш нещо го е изпило. Погледни сърцето.

Беше безформено и изсъхнало. Артериалният строеж също беше променен, кръвоносната система бе станала по-опростена, самите артерии бяха покрити с тъмна злокачествена тъкан.

— Невъзможно — промълви Нора. — Едва са минали трийсет и шест часа от кацането на самолета.

След това Еф разряза шията на Редфърн, като оголи гърлото. Новият орган се оказа вкоренен в ларинкса, израснал от фалшивите гласни връзки. Издатъкът, който явно действаше като жило, лежеше отпуснат. Свързваше се направо с трахеята, всъщност се беше запоил към нея също като злокачествен тумор. Еф предпочете да не реже повече с надеждата, че ще може по-късно да извади целия мускул, орган или каквото беше там, за да го проучи изцяло и да определи функцията му.