Чак Хоган - Заразата

В този момент телефонът му иззвъня. Обърна се, за да даде възможност на Нора да го извади от джоба му с чистите си ръкавици.

— Директорът на Главна съдебномедицинска инспекция — прочете на дисплея тя. Отговори вместо Еф и след като слуша няколко секунди, отвърна:

— Идваме веднага.

Директор Барнс пристигна в ГСМИ на ъгъла на Тридесета и на Първа едновременно с Еф и Нора. Слезе от колата си, с все същата козя брадичка и с униформата като на морски пехотинец. Пресечката беше задръстена с полицейски коли. Телевизионни екипи разставяха оборудването си пред тюркоазната фасада на сградата на моргата.

Удостоверенията им осигуриха достъп чак до д-р Джулиъс Мирнщайн, главният съдебен лекар за Ню Йорк. Ако се изключат няколкото туфи кафява коса отстрани и на тила, Мирнщайн беше плешив мъж с издължено лице и със сприхав нрав. Над сивите си панталони беше навлякъл задължителната лекарска престилка.

— Смятаме, че снощи тук са нахлули с взлом… не знаем. — Д-р Мирнщайн се озърна към един съборен компютърен монитор и разпилени от чашата моливи. — Не можем да се свържем по телефона с никого от нощния персонал. — Погледна за потвърждение асистентката си, която държеше телефон до ухото си. Тя кимна утвърдително. — Моля, последвайте ме.

В подземната морга всичко изглеждаше наред, от почистените маси за аутопсия до повърхностите на плотовете, теглилките и измервателните уреди. Никакви следи от вандализъм нямаше тук. Д-р Мирнщайн продължи по пътеката през огромното хладилно помещение и изчака Еф, Нора и д-р Барнс да го последват.

Хладилните камери, в които държаха телата, бяха празни. Всички носилки все още си бяха там заедно с няколко захвърлени чаршафи и части от дрехи. Покрай лявата стена бяха останали няколко мъртви тела. Всички жертви от самолета бяха изчезнали.

— Къде са? — попита Еф.

— Ами там е работата — отвърна д-р Мирнщайн. — Не знаем.

Директор Барнс го изгледа продължително.

— Да не би да ми казвате, че сте убеден, че някой е нахлул снощи тук и е откраднал четирийсет и няколко трупа?

— Предположението ви е не по-добро от моето, д-р Барнс. Надявах се вашите хора да ме осветлят.

— Е, не може просто да са си тръгнали — изтъкна д-р Барнс.

— А какво е положението в Бруклин? Ами в Куинс? — попита Нора.

— Още не съм се чул с Куинс — отговори й Мирнщайн. — От Бруклин обаче новините са същите.

— Същите? — ахна Нора. — Телата на жертвите са изчезнали ?

— Именно — потвърди докторът. — Повиках ви тук с надеждата, че може би вашата агенция е прибрала тези тела без наше знание.

Барнс изгледа Еф и Нора. Двамата поклатиха глави.

— Господи. Трябва да се обадя на Федералната авиационна администрация.

Еф и Нора изчакаха Барнс да се отдалечи от д-р Мирнщайн и го догониха, преди да е успял да се свърже.

— Трябва да поговорим — заяви Еф.

Директорът запремества с тревога поглед от единия към другия.

— Как е Джим Кент?

— Изглежда добре. Твърди, че се чувства добре.

— Добре — каза Барнс. — Какво му е?

— Има пробождане в шията чак до гърлото. Същото като при жертвите на Полет 753.

Барнс се намръщи.

— Как е възможно това?

Еф му описа набързо бягството на Редфърн от скенера и последвалото нападение. От голям плик извади снимката от ЯМР-то и я лепна на таблото, като включи фоновата светлина.

— Това е снимката на пилота „преди“.

Основните му органи се виждаха. Всичко изглеждаше нормално.

— Да?

— А ето как стоят нещата „след“.

Постави снимка, на която се виждаше обгърнатият в сенки торс на Редфърн.

Барнс постави очилата си.

— Тумори ли?

— Ами… Хм… Трудно е да се обясни — отговори му Еф. — Но е нова тъкан. Захранва се от органите, които бяха напълно здрави само допреди двайсет и четири часа.

Директор Барнс свали очилата си и се намръщи отново.

— Нова тъкан? За какво говориш, по дяволите?

— Ето за какво.

Еф залепи нова снимка, показваща вътрешността на шията на Редфърн. Новият израстък под езика се виждаше ясно.

— Какво е това? — попита Барнс.

— Жило — отвърна Нора. — Или нещо подобно. Мускулесто по структура. Подвижно и месесто.

Барнс я изгледа все едно, че е полудяла.

— Жило?

— Да, сър — побърза да я подкрепи Еф. — Вярваме, че то е причината за среза в шията на Джим.

Барнс отново зашари с поглед от единия към другия.

— Казвате ми, че на един от оцелелите в самолетната катастрофа му е изникнало жило и е нападнал с него Джим Кент?