Людмила Улицка - Сонечка. Бедни роднини

Дмитрий Иванович постепенно проучи американските медицински списания, уточни произхода на болестта и проклинайки наследствеността по Вайсман и Морган, потъваше в болезнени спомени за най-щастливите мигове в живота си, за първите дни на внезапно озарилата го любов към девствената красавица, истинско чудо за военновременните години, изпратено във военната болница вместо демобилизираните медицински сестри направо от джанна — мюсюлманския рай.

Прегърнала първия и единствен мъж в живота си с шафранени, мускусни ръце, тя шепнеше в ухото му: „Името Дмитрий беше написано на гърдите ми“ — и произнасяше думи на непонятен източен език, които бяха не слова на нежност, а молитва… Точно тогава секретите на наследствените вещества са се срещнали и случайно са се прихванали, та една хромозома в повече или нейна част си е сбъркала клетката и тази микроскопична грешка е белязала увреденото още при зачеването същество…

Жена му сякаш не забелязваше, че детето е нередовно. Тя го гласеше в цветни копринени роклички, връзваше пъстри панделки на рехавата му жълта косица и се любуваше на плоското безсмислено жизнерадостно личице с малко размазано носле и винаги отворена мокра уста.

Милочка беше ведро и спокойно дете — не плачеше, не се сърдеше, не се обиждаше, никога не поискваше нещо забранено. Тя не късаше книжките, пазеше се от опарване, гледаше през пролуката на градинската врата, но не излизаше навън.

Дмитрий Иванович наблюдаваше детето и горчиво си мислеше колко чудесно създание можеше да е това момиченце, каква чаровна личност е погребана в дефектната плът.

Единствената неприятна особеност на Мила беше нейната нечистоплътност. Тя много късно, както поначало е обичайно за такива деца, се научи да ползва гърнето и абсолютно не проумяваше понятието „мръсно“, докато много по-сложни неща вече възприемаше. Така например посвоему различаваше „добро“ и „лошо“ и най-жестокото наказание, което си позволяваше майка й, бяха думите: „Мила е лошо дете.“ Тогава закриваше лице с късите си пръстчета и лееше бурни сълзи. Подобно наказание я спохождаше рядко, и то именно заради „мръсното“ — изцапана рокля, одеяло, стол.

Любимата стихия на малката беше мократа кал, в която си играеше с наслада. Тя с часове седеше до пясъчника, загърбила чистия зърнест пясък, докаран специално за нея от баща й, поливаше мазната градинска пръст с дъждовна вода от кацата, забъркваше тесто и си правеше разни фигурки…

Дмитрий Иванович, отгледан от дядо си по суховатата и качествена нравствена схема на Марк Аврелий, усвоил освен това скучната материалистическа религия на обществената полза, оставаше до късно в болницата и вникваше издъно в медицинските съдби на своите пациенти.

На път към къщи изпитваше обичайното ежевечерно отчаяние и чувстваше все по-чужда жена си, така здраво слепена с дъщеря им, че сякаш Милочкината непълноценност преливаше и в нея.

Цялото вълшебство на близостта с тази прелестна и покорна източна красавица се издуха нанякъде и дори когато някой път я повикваше в кабинета на дядо си, в който отдавна се беше пренесъл, той не успяваше да се отърве от дълбокия тъмен страх, свързан с невидимото движение на тайнствените и непонятни частици, отговорни за съдбата на вече роденото дете и на друго, което би могло да се пръкне на бял свят… Тъй силен беше страхът му, че понякога стигаше до физическо гадене и в края на краищата напълно уби желанието на Дмитрий Иванович да прегръща това женско съвършенство.

Операционната сестра Тамара Степановна, дебела и груба, с умни и сигурни ръце, след една служебна вечеринка по случай нечий рожден ден на мушамената кушетка в заключеното приемно помещение освободи Дмитрий Иванович от скрупулите на пуританското възпитание, а красавицата Бухара — от мъжа й.

Едропорестата ситно накъдрена и дебелокрака Тамара Степановна не беше и мечтала за такъв успех. Но тя беше тежкотоварна фронтовачка, отдавна и наизуст научила съкровената мъжка тайна: най-силно да крепят най-слабото си място. С интуицията на опитен женски звяр тя усети слабото му място и на втората им среща, която се случи подир няколко дни по време на случайно съвпадение на дежурствата им, се оплака от безплодието си, и е тази грозна и на години жена Дмитрий Иванович се отърва от кошмарното видение с малките и гнусни движения на хромозомите, които по него време се отричаха категорично от най-напредничавата наука, но това вече не можеше да промени абсолютно съсипаните отношения с жена му.