Людмила Улицкая - Сонечка. Бедни роднини

Освен това я безпокоеше, че е забравила нещо изключително важно, и тя се вглеждаше в зазидания прозорец, очаквайки оттам да дойде помощ. Вечерта я слагаха да спи, но тя упорито се връщаше в кухнята, сядаше на меко проскърцващата стара сплитка на стола…

Къщата опустя като бряг подир отлив. Само огромното количество чашки и чинии напомняше колко много хора се събираха тук само допреди няколко седмици.

Една нощ, когато Олга Александровна седеше на шумолящия си стол, тухлите изведнъж започнаха да избледняват и да се разпадат, и на сиво-кафявата недневна светлина тя видя отметнатото лице на Казиев. Очите му мъждукаха изпод тънките, леко дръпнати в крайчеца клепки и Олга Александровна видя това лице отгоре. После то започна бавно да се отдалечава и тя разбра, че момчето лети, вдървено изтегнато по гръб, изпънало е леко разперени ръце край тялото си и слабо полюшва преувеличено едри китки. Отдалечаваше се в такава посока, че Олга Александровна след малко виждаше само босите му ходила и развятата тъмна коса, разделена на две неравни полукрила…

Зазиданият някога прозорец се превърна в светещ и все по-ярък екран, светлината ставаше все по-малко кафява и все по-жива, изпълваше се с топло злато и Олга Александровна се почувства вътре в тази светлина, макар да усещаше още известно време хлъзгавия допир на протритите подлакътници.

Босите й крака затънаха до глезените в топъл пясък. Тя се огледа — суха пустиня, но не мъртва, а обитавана от множество растения, изсъхнали до полупрозрачност на слънцето. Това бяха ароматни храстчета начленена ефедра и бебешки малки саксаули с едва забележими листа-люспи, свити край чепатите стъбла, и подвижни валма кълбовидна мишорка, и още някакви коилови, перести, полувъздушни и танцуващи… Тънък, едва доловим звън, музикален, напевен и малко отегчителен, отекваше във въздуха и тя се сети, че самотно политнали песъчинки се удрят в сухите треви и създават тази мъничка музика. Живите, бавни, но все пак забележимо за окото движещи се дюни светъл сипкав пясък правеха хоризонта грапав, нащърбен. На запад беше полегнал пъпешовият овал на тъмнозлатното слънце с пурпурен отблясък, долната му част сякаш беше нахапана от огромните челюсти на хълмовете. Слънцето се топеше, всмукано в бабунестата омара, и когато от него остана само звездният букет на последните полегати лъчи, тя видя, че край всяка тревичка, край всяко безжизнено стъбло пламва жива, тънка пъстра ципа, нежна дъга, която блещука, искри и звънти с още по-тънко звънтене, сякаш песъчинките, които се бяха удряли в стъблата, сега се удряха в многобагрените сияния…

В този миг Ляля усети присъствието…

— Господи! — пошепна тя и отпусна лице в кръглия храст ефедра, още лумнал в догаряща дъга.

…Сутринта Леночка се появи в кухнята сънена и подпухнала и откри там ред и чистота. Дори отдавна непочистваната печка лъщеше и двата чайника задружно кипяха на задните котлони. Майка й стоеше с гръб към нея, десният й лакът следваше движението на парче кашкавал, което тя настъргваше на голямото метално ренде.

Олга Александровна се обърна към дъщеря си, посрещна я с виновна усмивка и каза с обичайния си някогашен глас, който мигом приключи всички спорове на лекарите дали заболяването й е неврологично или психическо:

— Печени филийки е кашкавал, нали?

Всичко беше почти постарому: майка й правеше закуска, чайникът кипеше. Лена седна на плетения стол и заплака. И като заплака, видя, че и лицето на майка й е обляно в сълзи. Това не бяха обикновени сълзи — те никога, никога вече не секнаха…

Оттогава минаха много години, а сълзите все така се стичат от очите на плашливата глуха старица, в каквато се е превърнала веселата засмяна и любвеобилна Ляля. Тя е пенсионирана по инвалидност… Лекарите й написаха такива латински думи, че те я освободиха от необходимостта да преподава някога тъй любимата й френска литература.

Мъжът й Михаил Михайлович все така държи на нея. Той я извежда на разходки по Тверской булевард, по пътя й разказва институтски истории. Всъщност той единствен не забелязва лекото й слабоумие. Михаил Михайлович отскоро е действителен член на някаква академия, май не в самата Академия на науките, а в педагогическата.

Лена защити дисертация, не се омъжи и не се знае има ли любовници.

Гоша направи голяма кариера, но промени нагласите си — вече не изповядва нито християнски, нито социалноутопични идеи. Сега е икономист от висока класа, специалист по междуотраслова дифузия на капитала в условията на… тук авторът няма думи. Накратко, специалист е.