Людмила Улицкая - Сонечка. Бедни роднини

Гоша загуби ума и дума. И Фурие, и Августин Блажени се стопиха. Толкова неочаквано прозвуча. При това упоменатото мимоходом за жените тайно го уязви, защото Гоша отдавна вече се тормозеше, че при богатата си теоретична подготовка в тази сфера няма капка практически опит. Той изведнъж остро усети, че и научните му дирения страдат от недостиг на жизненост, свързана по някакъв странен начин с жените, с простото и силно обладаване…

Но приятелството им дори укрепна. Казиев изпитваше необяснимо уважение към интелектуалната сила на Гоша като към нещо ценно, но абсолютно безполезно. Освен това харесваше професорския дом заради леката прилика със скритата страна на цирка — в тази хаотична къща постоянно се водеха разговори, свързани с цялостното задкулисие на живота. Хората, които се мяркаха тук, не само гледаха телевизия, но и правеха телевизионни предавания и говореха за всички събития така, сякаш знаеха истинския им скрит и таен смисъл и разбираха тайните им механизми… Младият Казиев оставаше с чувството, че там, на някакви абстрактни нива, както и в цирка, всичко се решава с незабележимо кимване, неочаквано ръкостискане, дискретни примамки и каприз на фаворитката… Това му внушаваше приятното убеждение, че обстойното познаване на една малка област от живота важи безпределно и за всичко друго.

Той бързо се вписа в обстановката: носеше хляб точно когато оставаха без трошичка, и мляко в момента, когато Лена страдаше от гърлобол и обидено трясваше вратата на хладилника:

— Мляко няма, разбира се.

В този миг той влизаше в кухнята откъм задното стълбище с две бяло-сини кутии мляко.

И къщата свикна с него: той се сдоби със свое постоянно място в кухнята — на широката дървена пейка под фиктивния прозорец. Някога прозорецът е бил истински, но отдавна, още по времето на дядото на Михаил Михайлович, родоначалник на професорската династия и пръв собственик на жилището, към къщата бяха пристроили едноетажно крило, та прозорецът беше зазидан, оттогава голямата кухня се осветяваше само от високия прашен прозорец към стълбището и от крушка, която изобщо не се гасеше.

На електрическа светлина лицето на Казиев — бързо го нарекоха по домашному Казя, истинското му име така и не се разбра — изглеждаше по-жълтеникаво, очите по-тъмни, а черчеветата на някогашния прозорец, които така и не бяха махнати поради равнодушното безхаберие на стопаните, се очертаваха като идеална рамка за будистки неподвижната му фигура.

— Поразително — чудеше се Олга Александровна, леко вдигнала писани вежди, — гимнастик, акробат, същински живак, а като седне, е същинско каменно изваяние!

И наистина. Неподвижността му беше цялостна и естествена.

Една сутрин, на тръгване за училище, Гоша каза на майка си:

— Казя е нещо болен. Сам е вкъщи, майка му е на гастроли. Ще го нагледаш ли по-късно? Сега още спи, разбира се…

Ляля кимна. Имаше свободен ден. Разписанието й беше изключително удобно, тя сама си го определяше и си осигуряваше три свободни дни. Изпрати Гоша, взе си гореща вана, намаза напареното си лице с гъст крем с лимонов дъх, поразтреби кухнята, обади се на две-три приятелки и направи свеж чай. Приготви два дебели сандвича с кашкавал, сложи на стария жостовски поднос [13] По името на с. Жостово (днес Митищенски район, Московска област), където се произвеждат — метални подноси с декоративна обемна маслена живопис: най-често плодове, гирлянди, букети на черен или цветен фон. — Б. пр. , тук-там поръждавял, чаша сладък чай и чиния със сандвичите, наметна върху стария си копринен пеньоар захабено кожено палто от лисици и с чехли на бос крак излезе на задното стълбище да занесе скромната закуска на болния Казиев. Сбърчила нос заради гнилата воня по занемареното задно стълбище на бившата богаташка къща, тя се качи по изронените стъпала от някога аристократичния си надпартерен етаж до четвъртия и последен и без да звъни, бутна вратата на Казиеви. Вратата точно според очакванията й не беше заключена.

— Казя! — повика още с влизането и заразглежда апартамента да отгатне по какъв начин са разместени стените — кухнята на Казиеви беше малка, при разделянето на жилището банята е останала за съседите, така че тук са преградили част от кухнята за баня, досети се Олга Александровна. Но пък имат кухненски прозорец, въздъхна тя със съжаление заради зазидания си прозорец.

Открехна вратата на стаята до кухнята, където според нея би трябвало да е Казиев. И позна. На тясна кушетка, леко отметнал глава на плоската възглавница, спеше Казиев.