Людмила Улицкая - Сонечка. Бедни роднини

Но никой нищо не казваше. Точно така си беше.

Олга Александровна, наричана на галено Ляля, имаше златен характер. Красива и сърдечна, тя не искаше много от живота, но и нищо не изпускаше. С всички беше в добри отношения: с мъжа си Михаил Михайлович, рано състарен едър, безцветен професор, със сина си Гоша, деветокласник, с всякакви колежки, дори и с най-злобните дами от катедрата, с любовниците, каквито никога не липсваха и от време на време се сменяха с леко застъпване.

Само с дъщерята Лена бяха трудни отношенията й. Момичето се беше метнало на баща си, също едро, с пълно безформено лице, тромаво тяло и малък бюст, който не пасваше на габаритите й. Олга Александровна вътрешно се засягаше от тъпата външност на дъщеря си, от апатичния й вид, от вялата й бледа коса. Тя нападаше от време на време Лена, настояваше да се погрижи енергично за външността си, караше я да се докарва, поне тоалети не й липсваха. Но дъщерята само се дразнеше и презрително присвиваше очи. Недолюбваше майка си и тайно се ядосваше, че не тя, а брат й беше наследил яркосините й очи, тънките вежди и нос и здравата белота на зъбите.

Освен това някои слухове за майчините й похождения бяха стигнали и до нея — двайсет и две годишна, тя беше завършила същия институт, в който баща й беше ръководител катедра, а майка й преподаваше френска литература. Понякога злобно се дразнеше и от любимия си татко, възмущаваше я безпринципното му търпеливо поведение — защо търпи телефонното кискане на Ляля, закъсненията й, лъжите и равнодушно-безсрамното кокетство с всички същества от мъжки пол, включително регулировчика и котарака на съседите…

На всичкото отгоре самата й възраст изглеждаше за дъщерята доста оттатък границата, до която са допустими флиртове, свалки и всякакви подобни глупости.

А Ляля имаше изящна теория за брака, съгласно която съпружеските изневери само укрепват семейството, създават у двойката чувство за вина, което нежно циментира всяка пукнатинка и всяка шупла в отношенията. Ляля не понасяше трагедиите, никога не завързваше приятелства с жени, склонни към любовни страдания и романтичен патос, и житейската практика потвърждаваше правотата й. Собственото й семейно щастие се множеше от извънсемейното. Освен прекрасното семейство тя имаше своите есенни срещи в парка, леки докосвания с коляно по време на институтски заседания, бързи целувки в антрето и парливи празници на двойната изневяра — на мъжа си и на приятелката, е чийто мъж трескаво се съешаваше на някое случайно щастливо място…

Ляля се огорчаваше, усещайки дъщерната неприязън. Щеше й се дъщеря й да си намери любовник, за да стане по-човечна. Но умното момиче се отнасяше снизходително-саркастично към майка си, обясняваше на най-близката си приятелка:

— Знаеш ли, това са пошлите стандарти на тяхната младост. В тази сфера, интелигентската, университетската, копнежът за свобода най-ярко се е реализирал в разврата. Да-да — отсичаше грозноватото момиче, — през прословутите шейсет години всички са били или дисиденти, или развратници… Или и двете… — Лена леко подбели очи: — Мога дисертация да напиша на тема „Психологически особености на поколението от шейсетте“.

Впрочем аспирантската й тема беше съвсем друга. Ето такава подвижна бомба пребиваваше постоянно в дома на Олга Александровна. Нищо чудно, че общуването със сина й доставяше много повече радост… При голямата си външна прилика с майката той беше наследил от баща си педантичния и жаден за знания ум, склонността към догматизъм и добра доза мъжко делово честолюбие. Но най-много я свързваше със сина й рядката Божия — или дяволска? — дарба, дарбата на чаровността. От най-ранна възраст връстниците му се съревноваваха за правото да са до него в строя, да седят на един чин с него, да му носят чантата или да му подават топката… Затова професорският дом винаги беше пълен: съседи, бивши студенти, приятелки на Ляля от всички епохи на живота и от всички жанрове — от маникюристка до министерша, съученици на Гоша, съседски деца и куп случайни лица, дошли кой знае с кого.

Два големи чайника вряха непрестанно на печката. Закупуваха се евтини храни в големи количества.

Професорът, който прекарваше повечето време в дъното на апартамента, в кабинета, откъдето се дочуваше слабо и неритмично чаткане на пишеща машина, няколко пъти дневно влизаше в кухнята, с неопределена усмивка пиеше слаб чай, хапваше сандвич с пушено сирене, с удоволствие се заслушваше в разните небезинтересни приказки и отново се оттегляше в кабинета си. Харесваше многогласието в топлата кухня, красивата си младолика жена, цялата атмосфера на вечен предпразник, но още повече му харесваше да затваря вратата зад гърба си и да се вглъбява в нескончаемите и никому ненужни пиеси на Тирсо де Молина, които цял живот превеждаше с тежка и нездрава упоритост.