Людмила Улицкая - Сонечка. Бедни роднини

— Искам да имаш мъж.

— А ти? — учуди се Милочка. — По-добре ти да имаш мъж. Аз нямам нужда.

Бухара се усмихна.

— Аз вече имах мъж. Отдавна. Сега нека ти имаш мъж. Вече си голяма.

— Не, не искам. Искам с теб. Не мъж, а с теб — навъси се Милочка.

Бухара не беше очаквала отказ.

— Скоро ще замина. Бях ти казала.

— Не заминавай, не заминавай! Не искам — заплака Милочка. Майка й много пъти беше казвала, че скоро ще замине, но тя все не вярваше и веднага забравяше. — Нека и Мила замине!

Когато се вълнуваше, забравяше, че трябва да говори за себе си в първо лице и говореше пак в трето, както когато беше малка.

— Аз дълго-дълго живях с теб. Винаги. Сега трябва да замина. Ти ще имаш мъж, няма да си сама. И с Паша — търпеливо заобяснява Бухара. — С мъж е много хубаво. Добър мъж.

— Мила лоша? — попита момичето.

— Добра — погали дебелата й кръгла глава Бухара.

— Утре не заминавай — помоли Мила.

— Няма утре — обеща Бухара и затвори очи.

Отдавна беше решила, че ще замине да умре при брат си във Фергана, та Милочка да не я види мъртва и постепенно да я забрави. Момичето имаше къса памет, в която не се задържаха нито хора, нито събития.

Всичко стана точно както го беше намислила Бухара. Берман дойде на гости със сина си и сестра си, малка бабичка с вид на глухарче. Паша предния ден разтреби, макар и с много мрънкане. Бухара донесе купешка торта. Изобщо не готвеше, дори не пристъпяше до печката, така й призляваше от топлината и миризмите на храни.

Пиха чай. Приказваха си. Бабичката се оказа извънредно словоохотлива и задаваше безброй странни и безсмислени въпроси, на които не беше нужно да се отговаря. Старият Берман умислен пиеше чай. Григорий се усмихваше и току питаше баща си може ли да си вземе още от тортата, въодушевено ядеше и си бършеше ръцете ту в носна кърпа, ту в салфетка, ту в края на покривката.

Бухара със сърдечен отглас разпознаваше у него всички старателно-деликатни движения на Милочка, която се боеше да не би да изцапа или да изтърве нещо, когато сядаха на масата.

Милочка слезе от стола. Тя беше детски ниска на ръст, но с развити женски гърди. Отиде при Григорий.

— Ела да ти покажа — повика го. Той послушно остави последното недоядено парче и я последва в малката стая.

Без никакъв преход, сякаш говореше на себе си, дребната старица изведнъж каза:

— Може и да е права… И къщата им е много хубава, направо генералска… — И премлясна с устни.

Милочка в стаята редеше пред Григорий безбройните си скицници. Той държеше в уста ядка от тортата, премяташе я с език, радваше се на картинките, после попита Милочка:

— Познай какво имам в устата?

Милочка се позамисли и рече:

— Зъби.

— Ядка — засмя се Григорий, извади ядката от устата си и я сложи в дланта й.

…Веднага щом Милочка навърши пълнолетие, сключиха брак. Григорий се пренесе в докторската къща. Бухара месец след сватбата замина за родния си край.

Отначало Милочка току се натъкваше на вещите й и тъжно казваше: майчината престилка, майчината чашка… После старата Паша неусетно прибра нещата и Милочка повече не си спомни за майка си.

Сутрин Милочка ходеше да се труди в работилницата. Харесваше й да изрязва етикети за цените, справяше се почти най-успешно от всички. Гриша всеки ден я изпращаше до трамвая, след работа я чакаше на спирката. Когато вървяха по улицата, хванати за ръка — малката Милочка с токчета и с младежката розова рокля на Бухара и мъжът й, главунестият плешив Григорий, и двамата с уродски кръгли очила, които им се полагаха безплатно — нямаше човек, който да не се обърне подире им. Момчетата кряскаха след тях някакви улични мръсотии.

Но те бяха така отдадени един на друг, че не забелязваха чуждия долнопробен интерес.

Стигаха до спирката. Милочка тромаво се изкатерваше на високото стъпало, Григорий я подбутваше отзад и й махаше с ръка чак докато трамваят се скриеше зад завоя. Милочка също му махаше, лепнала на стъклото размазаната си усмивка и изпъната на пръсти, за да вижда по-добре мъжа си на спирката, размахал вълнена ръкавица…

Семейният им живот вървеше прекрасно. В него обаче имаше някаква тайна, неизвестна за тях самите: от гледна точка на нормалните здрави хора бракът им не беше истински.

Старата Паша, седнала на пейка, с важен вид обясняваше на останалите старици:

— Какво ви разбират главите! Бухара излезе най-умна от нас! Всичко, всичко подреди! И на Милочка намери добър мъж, и тя самата, щом пристигнала в онова своето… точно на петия ден умряла. Какво ще ми приказвате!