Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

А след още един месец, малко преди планираното бракосъчетание, стана събитие, което много разтревожи Стовба: Енрике бе извикан в посолството, където му наредиха спешно да се прибере в Куба. Той беше студент последна година, до получаването на диплома му оставаха броени месеци и той се опита да отложи заминаването си — още повече че и годеницата му все пак беше бременна… Опита да се срещне с посланика, който прекрасно знаеше високото положение на баща му: Енрике, обикновеният студент, беше постоянно канен на приеми в посолството и посланикът понякога отиваше при Енрике и на шега го поздравяваше с къс боксьорски удар под лъжичката… Но този път посланикът не го прие.

В края на април Енрике отлетя за Хавана. Смяташе да се върне след седмица. Но не се върна и след месец, нито след два. Всички веднага разбраха, че той просто е измамил глупавото момиче, съчувстваха й, а тя се задъхваше от вътрешна ярост към тези оплаквачки: защото беше убедена, че не е възможно той да я е изоставил и само извънредни обстоятелства може да са го принудили да остане в Куба. Унизително беше общественото съжаление, странно беше неговото мълчание. От друга страна, беше известно, че писмата от Куба пристигат по произволен график: понякога пет дни след изпращането, друг път — след около месец и половина.

Майката и бащата на Стовба едва бяха свикнали с мисълта, че ще трябва да дундуркат черни внучета, като особено тежко прие това съобщение майка й, докато баща й донякъде се утеши с високото партийно положение на бъдещия зет, и ето че сега на нещастната годеница предстоеше да съобщи на строгите си родители, че младоженецът е изчезнал.

Целият първи курс негодуваше. Стовба живееше с надежда. Точно преди Първи май в института я намери по-оплешивял, не твърде симпатичен млад мъж, кубинец, приятел на Енрике. Бил аспирант в университета — зоолог или май хидробиолог. Плешивият изведе Стовба навън и там, на една градинска пейка в малкото Миуско паркче, й съобщи, че по-големият брат на Енрике е избягал от Куба в Маями, бащата на Енрике бил арестуван, а къде се намирал самият Енрике, никой не знаел, но в дома му го нямало. Може би го били арестували на улицата…

На тази горделивка Стовба много повече й харесваше да бъде косвена жертва на политически процес, отколкото изоставена годеница. Може би родителите й биха предпочели другия вариант… Но от всяко положение потомъкът на един от политическите вождове на кубинския народ, с което все някак човек би могъл да се примири, сега се превръщаше в обикновен подлец…

Мненията на студентите по химия се разминаха: либералите бяха готови да събират пари за подаръци за хлапето и да го обявят за син на техния полк, консерваторите смятаха, че Стовба трябва да бъде изключена от института, от комсомола и изобщо от всичко, а радикалите — че най-добрият изход би бил един честен аборт…

Аля, мелез и наполовина сирак, беше изпълнена със съчувствие към Стовба, която едва до вчера беше щастлива и късметлийка. Тя се сближи с високомерната си съквартирантка и стана довереница на нейните тайни и надежди — благодарение на Аля Шурик също получаваше пълна информация за всички перипетии на тази драматична история и също дълбоко съчувстваше на горката Стовба…

Щитовидната жлеза на Вера, презряла хомеопатията, растеше бурно: тя започна често да се задушава. Отново се заговори за операция. Вера със сетни сили се съпротивляваше. Веднъж, когато започна поредният пристъп, се наложи да извикат Бърза помощ. Биха й инжекция: задушаването веднага й мина. Тя се окуражи:

— Виждаш ли, Шурик, инжекциите помагат. За какво ми е тогава да лягам под ножа?

Тя ужасно се страхуваше от операция, дори не от самата операция, а от пълната упойка. Струваше й се, че няма да се събуди след нея.

За нещастие следващият пристъп на задушаване се случи в час, когато Шурик безшумно се бе измъкнал от къщи и се бе завтекъл „оттатък моста“, при Матилда.

Към един и половина през нощта Вера тихичко почука на вратата на стаята му: почти не можеше да говори. Шурик не се обади. Тя отвори вратата: диванът му дори не беше застлан за спане.

„Къде ли може да се е дянал“ — недоумяваше Вера и дори излезе на балкона да види дали не пуши там. Знаеше, че всички момчета си попушват… Минаха още десет минути, таблетката и домашните средства, като инхалацията над вряла вода, не помагаха, задушаването не минаваше. Състоянието й беше ужасно и тя сама, с едва чут глас извика Бърза помощ, прошепвайки адреса…