Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

— И, моля те, не ми носи нищо, докато не те помоля — извика след него Валерия.

Шурик се извърна:

— Защо не сок или минерална вода?

— Добре де, минерална — съгласи се Валерия.

Всеки понеделник в отделението се провеждаше оперативка, най-малко час и половина продължаваше визитацията, така че вратата се отвори чак след дванайсет часа и стаята се изпълни с множество бели престилки. Някои лекари останаха в коридора.

— Ето, колеги, това е Валерия Адамовна, моя стара приятелка. Валерия Адамовна, запознайте се с моята колежка Татяна Евгениевна Колобова, работим заедно от двайсет и пет години. Тя е ваш лекуващ лекар… Така, ще направим пълни изследвания, а после ще решим с какво можем да помогнем… — Генадий Иванович говореше с важен тон, а накрая се наведе над Валерия и й намигна. И скуката, която я бе обзела от тези медицински формалности, веднага се разсея и при второто вглеждане Татяна Евгениевна й се видя симпатична, макар при първото да беше същински пор…

В коридора лекарите се стълпиха на групичка, но все още нямаше какво да обсъждат. Татяна Евгениевна си записа да включи Валерия на система. Генадий Иванович махна с ръка и всички го последваха към съседната стая…

А около Валерия веднага се развихри болничен живот: дойде младо момиче от лабораторията, взе й кръв от пръста и от вената, остави й шишенце за урина. После я закараха с количката в рентгеновия кабинет, направиха й снимки на тазобедрените стави, огледаха всички органи, до които можеха да стигнат, и на Валерия това лекарско внимание й беше много приятно. Държеше в ръце кутия с вносни шоколадчета и козметика и подаряваше тези дреболии на лекари и сестри. Всички искрено се радваха и се усмихваха, а тя хвалеше себе си, задето предварително се бе запасила с цяла купчина сувенири и сега приличаше на човек, а не на бедна роднина. Освен това се случи нещо приятно и неочаквано: на един от кабинетите пишеше „И. М. Миронайтс“ и наистина тази лекарка се оказа родом от Вилно и дори беше далечна роднина на покойната Беата, така че двете веднага се уговориха Инга Михайловна Миронайтс да намине в стаята й, за да споделят спомени от някогашната си младост… Всичко тук, в болницата, се подреждаше прекрасно, всички бяха приветливи и внимателни…

Донесоха й вечерята в стаята: печена риба и картофено пюре. Чаят не струваше и тя реши да изчака Шурик, той щеше да й кипне вода с бързовара и да й запари от хубавия чай със слоновете…

Скоро дойде медицинската сестра Нона, също мило момиче с красива прическа, и Валерия веднага реши, че ще й подари прекрасна френска шнола. Нона донесе статив за системата. Тя беше опитна сестра, ловко намери вената с иглата, разви вентила и излезе, като каза, че скоро ще се върне. Капките падаха нарядко и Валерия отначало ги броеше, а после задряма. Шурик беше обещал да дойде към осем и трябваше да пристигне всеки момент. Забави го минералната вода — Валерия пиеше само „Боржоми“, но в магазините на „Белоруская“ нямаше „Боржоми“ и се наложи да отиде до центъра. В осем и петнайсет той се качваше по официалното стълбище с двете бутилки „Боржоми“, прескачайки през едно стъпало. Дотича до стаята…

В този момент Валерия се събуди от приятната полудрямка, отвори очи и произнесе недоумяващо:

— Ау, отплувам нанякъде…

Шурик отвори вратата точно в този момент и му се стори, че Валерия му говори нещо.

— Здрасти, Лерик! — бодро каза той, но Валерия не му отговори.

Тя гледаше към него с широко отворени очи, а малиново-розовите й устни бяха окръглени като малка буква „о“. Той така и никога не разбра дали в последната си минута тя бе видяла него или нещо друго, много по-удивително.

Отнякъде се появиха трима литовци — две жени без възраст, но по селски румени, и розово тънкокожо старче с пластмасови зъби.

Дойдоха, когато Шурик седеше сам в стаята на Валерия две седмици след смъртта й, тъпо се взираше в нейната прикрепена до леглото масичка, отрупана с шишенца разноцветни лакове и тубички с кремове, и чакаше приятелката на Валерия Соня, по прякор Чингис хан, за да намерят един документ, без който погребението би се усложнило още повече: удостоверение от гробищната кантора за платения за вечни времена гроб, в който беше погребан бащата на Валерия.

И не щеш ли, вместо очакваната Соня пристигнаха трима непознати, почти чужденци, защото руски говореше само старчето, което каза името си тихо и неразбрано и после посочи към жените: това са Филомена и Йоана.