Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

— Ах, какви жалки оправдания — огорчено отвърна Вера, но драматизмът поолекна и разговорът придобиваше удовлетворителна посока. Остротата на обидата се смекчи, връщаше се обичайното равновесие… Дълбоко в душата си Вера смяташе себе си за не съвсем обикновен човек и получи потвърждението за това от Шурик. Но нали и Шурик не беше съвсем обикновен и тя го обнадежди: — Тепърва ще разбереш това. Ще срещнеш истинската любов и ще го разбереш…

Конфликтът беше почти изчерпан, у Вера остана лека сянка от разочарованието в Шурик, но, от друга страна, слабостите му раждаха снизхождение към него и неговото нещастно поколение, лишено от висши ценности. За сметка на това Шурик утрои усърдието си по отношение на благоустройването на майчиния живот — купи нов телевизор, прекрасен нов грамофон и сешоар за косата й. Чувстваше, че със заминаването на Мария бе изчезнала някаква особена енергия, която им бе предавала малката мулатка, и Вера се отдава на меланхолия, интересът й към живота отслабва: все по-често тя пропускаше премиери, постепенно изостави театралния кръжок. Напусна я вдъхновението и от заминаването на Мария до края на учебната година, когато заниманията на студията спираха за ваканцията, тя само няколко пъти се насили да слезе в сутерена. През следващия сезон заниманията повече не се възобновиха, така последната обществена инициатива на покойния Мармалад увехна.

Истинската любов, която Вера Александровна бе пророкувала за Шурик, префуча покрай него и намери не Шурик, а приятеля му Женя. Въпреки че уж веднъж го бе посетила в лицето на Алочка. Но по този въпрос не можеше да се разчита нито на висшия разум, нито на обикновената логика, камо ли пък на справедливостта. Шурик отдавна вече беше забелязал, че животът в мъничкия едностаен апартамент на Женя и Ала, построен с усилията на двете не твърде богати семейства, е станал някак неуютен, прекалено мълчалив и напрегнат. Женя защити дисертация, оставаше до късно на работа със своите центрофуги и изчисления, прибираше се късно и веднага си лягаше, пренебрегвайки не само жена си и дъщеря си, но и вечерята. Младото семейство живееше в отдалечения район Отрадное, без телефон и когато ги посещаваше в съботно-неделни вечери, Шурик все по-често намираше вкъщи тъжната Ала сама с веселата Катя. И никакъв Женя.

Женя сам внесе яснота в положението: обади се на Шурик по телефона, предложи му да се срещнат в центъра и на масата в някакво опърпано заведение на „Сретенка“ му съобщи за истинската любов, която изригнала на самото му работно място. С малко по-различна от присъщата на Вера Александровна лексика той изложи пред Шурик приблизително същата идея, която изповядваше майка му: за висшето чувство, основано върху духовна близост и общи интереси. За духовната близост с думи не можело да се разсъждава. Колкото до общите интереси, те били в областта на производството на бои и лакове: избраницата на Женя била едновременно завеждащ лаборатория и ръководителка на дисертацията му. Новата технология на производство на акрилни бои убедително доказала, че първата му истинска любов към Алочка не била достатъчно истинска.

Шурик съчувствено слушаше приятеля си, но не можеше да схване добре същината на представената му драма: защо едната любов трябва да пречи на другата? Ала е толкова мила, грижовна, а малката Катя е истинска прелест… Е, появила се е в живота му и някаква химичка, значи животът трябва да се организира така, че едното да не пречи на другото. На кого са потрябвали тези глупави терзания?

— Разбираш ли, Шурик, тя дори не е по мой вкус — развиваше мисълта си Женя.

— Коя? — не разбра Шурик. — По чий вкус?

— Абе искам да кажа, че Ала изобщо не е по моя вкус. Аз винаги съм харесвал едри момичета, със спортни фигури. Нещо като Стовба, а Ала с нейния задник и къдрички…

— Женя, какви ги приказваш? — смая се Шурик. — За какъв вкус изобщо ми говориш?

— Ами разбираш ли, всеки човек си има определен секстип. Да речем, някой харесва пълни блондинки или обратното — слаби брюнетки. В нашата лаборатория има един, чиято първа жена е била бурятка, а втората — корейка. Тегли го към източен тип жени — обясни Женя простата си теория.

Добродушният Шурик изведнъж се ядоса:

— Женя! Ти да не си полудял? Просто дърдориш абсолютни глупости. Когато се влюби в Алка, дори не беше чувал за никакъв секстип, нали? Влюби се, ожени се, роди ви се дете. И не щеш ли, измисли си някакъв секстип! Добре, хванал си се с някаква жена, чукайте се без да вдигате много шум, какво ти е виновна Алка? Хайде де, голяма работа — преспал си с една, после с друга. Жал ми е за Ала, тормози се… Какво е виновна тя, че сега си измислил някакъв секстип?