– По света хората пият различно – твърдеше Менсур, който на млади години беше пътувал доста като корабен инженер. – В демократичните страни пияният мъж пита: "Какво стана с любимата ми жена?" а в недемократичните: "Какво стана с любимата ми страна?"
По някое време думите преминаваха в тонове – весели балкански мелодии, революционни песни от Черно море и накрая неизбежните анадолски балади за разбити сърца и несподелена любов. Като виещи се спирали на пушек се носеха турски, кюрдски, гръцки, арменски и шпаньолски песни.
Пери седеше в ъгъла със свито сърце. Чудеше се защо баща ѝ е толкова тъжен. Представяше си как мъката лепне и тегне като катран по подметките му. Не спираше да търси, но така и не намираше начин да подобри настроението му, макар че според мнението на всички в семейството тя беше любимката му.
От снимката в декоративна рамка на стената ги гледаше бащата на турците – Ататюрк, със сините си очи на златисти точици. Портретите на националния герой бяха навсякъде – Ататюрк с военна униформа в кухнята, Ататюрк с редингот в хола, Ататюрк с палто и калпак в спалнята, Ататюрк с копринени ръкавици и развяна пелерина в коридора. На националните празници и в дните на възпоменания Менсур слагаше знамето и снимката на великия турчин пред прозореца, така че всички да го видят.
– Ако не беше той, щяхме да сме като Иран – казваше той на дъщеря си. – Щях да пусна голяма брада и да си правя нелегално алкохол, докато ме разкрият и пребият с тояги на площада. А ти, душичката ми, макар и мъничка, щеше да си с чадор.
Приятелите на Менсур бяха учители, банкови служители, инженери и също така предани следовници на Ататюрк и принципите му. Те четяха, рецитираха и използваха всяко вдъхновение да пишат патриотични стихотворения, които си приличаха по ритъм и се повтаряха по същество, така че звучаха еднакво, като отекващо ехо. Въпреки това Пери обичаше да се мотае в хола и да слуша приятелското им бърборене, смяната на тона и ритъма на гласовете им, които се извисяваха с всяка следваща чаша. Гостите нямаха нищо против присъствието ѝ, а интересът ѝ към разговорите им сякаш ги подмладяваше и изпълваше с надежда за идното поколение. Тя седеше и пиеше портокалов сок от любимата чаша на баща си с изображение и цитат на Ататюрк: "Цивилизованият свят ни изпревари и ние нямаме друг избор, освен да го настигнем". Пери обичаше да докосва гладката повърхност на порцелановата чаша и всеки път, когато си изпиеше сока, съжаляваше, сякаш заедно с него изчезваха и възможностите за приближаване към цивилизования свят.
Тя обикаляше гостите като йо-йо – пълнеше кофите с лед, изхвърляше фасовете от пепелниците, печеше филийки, непрекъснато имаше нещо за вършене, особено след като майка ѝ неизменно отсъстваше в подобни вечери. След като Селма сложеше мезетата на масата, със сподавена въздишка се оттегляше в стаята си чак до сутринта. А понякога дори и до обед или дори по-късно. Вкъщи не споменаваха думата "депресия". Селма обясняваше отсъствието си с главоболие. То я измъчваше години наред и видът ѝ беше изтощен, а очите притворени, сякаш примижаваше срещу ярка слънчева светлина. Слабо тяло – чист ум, така казваше Селма. А нейният беше толкова чист, че съзираше поличба и в най-малкото нещо: в гукащата гугутка на прозореца, във внезапно изгорялата електрическа крушка, в листенцето чай в чашата. Усамотена в стаята си, тя лежеше и се вслушваше във всеки звук. То нямаше и как да не чува всичко – стените бяха тънки като кори за баница. Всъщност между нея и Менсур имаше друга, издигната преди много години стена, която с всяка изминала година ставаше по-висока.
Селма се беше присъединила към група суфи последователи тарика, водена от красноречивия в проповедите и непоклатимия в убежденията си Юзюмбаз ефенди, или Гроздето, когото наричаха така заради безмилостното му отношение към най-малките прояви на ерес или идолопоклонничество, които "щял да стъпче като чепка грозде". Не го притесняваше, че псевдонимът му навява мисли за правене на вино, а това беше грях, не по-малък от пиенето му, но проповедникът не се интересуваше толкова много от сочното грозде или бутилираното вино, колкото от самия акт на мачкане.
Гроздето оказа голямо влияние върху Селма. Тя спря да се ръкува с мъже и стоеше права в автобуса, ако преди нея на мястото беше седял мъж – та дори да беше станал, за да ѝ го отстъпи. Не носеше никаб като някои от най-близките си приятелки, но винаги беше със забрадка. Спря да харесва поп музика и започна да я определя като упадъчна и с лошо влияние. Забрани да купуват и ядат всякакъв вид бонбони, снакс, сладолед, чипс, шоколадови изделия и дори храни с етикет халал, тъй като Гроздето споменал, че може да съдържат желатин, който пък може да съдържа колаген, а той от своя страна – свинско. Селма се ужасяваше от досега, с какъвто и да е свински екстракт и вместо шампоан ползваше чист маслинов сапун, почистваше зъбите си с мисвак, а вместо свещи палеше топка масло с фитил. Отказваше да носи вносни обувки и съветваше всички да правят като нея, тъй като не се знаело дали използваното лепило не е направено от свински кокали. Сандалите бяха сигурна работа. И така, за смях на съучениците си, Пери ходеше години наред със сандали от камилска кожа и дебели чорапи от козя вълна.
Читать дальше