Тихомир Димитров - Ново небе и нова земя

Постепенно се родиха и фантастичните Сюжети — тези реалности никога не са съществували на практика, но нищо не ви пречи да ги опитате в първо лице, единствено число. Само обещайте да не досаждате много на въвеждащия си психолог след това!

Знам, че нямате търпение да разберете какво е да сте на моето място, затова приключвам с Въведението и всеки момент ще ви предоставя възможността да го изживеете лично. Ще завърша с това, че се превърнах в разказвач на мечти.

Вие, които си имате всичко, мечтаете да попаднете там, където ще ви липсват дори елементарни условия на хигиена! Но кой съм аз, че да ви лишавам от това удоволствие?

Естествено, навлезете ли в Симулацията, ще забравите всичко, което съм ви казал току-що и ще повярвате, че наистина загръщате изсъхналата филия хляб, която току-що сте изровили от контейнера за боклук в омачкан стар вестник, който има интересно заглавие.

И ще си въобразявате, че го четете, докато изтрезнявате в изпражненията си по време на кучия януарски студ по софийските улици. А сега затворете очи и вдишайте дълбоко. Симулацията започва след тридесет, двадесет и девет, двадесет и осем…

„Скафандърът“ го изведе внимателно от хипнозата. Оставаше само да измисли някакво заглавие. Надписът „Моля въведете име на Сценария“ мигаше в тъмното пространство пред него.

Той продиктува:

— „В началото беше Словото“.

И махна „скафандъра“. На трикракото столче до леглото му седеше Юлия. Чакаше го да приключи със Записа. Имаха уговорка да поиграят скуош след това. Сферична зала в центъра на Станцията, където нямаше никаква гравитация, превръщаше скуоша в доста интересно занимание. Адам вече си спомняше всичко. Включително и любимия си спорт. Сънният цикъл беше изтрил амнезията му без остатък. Несъмнено трябваше да мине през кабинета на въвеждащия психолог, за да му благодари за търпението! Какъв човек само!

Адам нямаше повече въпроси към него. Нито към Юлия. Нито към Николай. Нито към когото и да било другиго. Имаше само един въпрос към себе си: Как не се беше сетил по-рано да направи Симулация по истинския си живот? Сигурно щеше да се превърне в истински хит! Двамата поеха към асансьорите.

Екипът мина през камерата за почистване на костюмите, преди да влезе в жилищните помещения. Всеки имаше задължението внимателно да дезинфекцира повърхността на предпазното си облекло със специално приготвените за целта препарати. Падаше голямо търкане! После влизаха с костюмите под химическия душ, а накрая ги напръскваха с бял прах. Целта беше да внесат колкото се може по-малко фактори от околната среда вътре в бункера. След това складираха костюмите в предназначените за целта вакуумни камери и идваше ред на вътрешната профилактика. Тя включваше продължителен студен душ и напръскване на тялото с друг вид бяла пудра. Едва тогава, след като минеха през всички тези процедури, хората от екипа можеха да облекат чисти дрехи и да се присъединят към останалите обитатели на бункера. Всичко отнемаше около час.

Хулио наблюдаваше как мъжете работят машинално, усърдно и в пълно мълчание. Бяха го правили толкова пъти преди. Никой не повдигаше темата за случилото се горе. Накрая предадоха оръжията си, Хулио ги заключи в оръжейната и нареди на всички да се строят в заседателната зала. По съвместителство това беше и столовата, в която се хранеха. Най-голямото помещение на бункера. Липсваше само Алехандро Валеро, който продължаваше да стои на наблюдателния си пост при перископа.

Хулио огледа останалите обитатели на убежището един по един. Трябваше да започне да говори, но си даваше време. От опит знаеше, че тези паузи са важни. Помагаха на подчинените му да се съсредоточат, изпълваха ги с очакване, а на него му осигуряваха възможност да изучи преобладаващите настроения.

Определено не бяха доволни, задето беше позволил на гризача да преодолее загражденията и да проникне от вътрешната страна на защитения им периметър. Това беше прецедент, който излагаше на опасност всички. Безотговорно поведение за един командир, да! Но само на пръв поглед. Те не знаеха това, което той беше видял. Нито знаеха за връзката със сателита, осъществена от Бернехо преди няколко дни. Или поне се надяваше да не знаят. Налагаше се да им даде нещичко в замяна. Трябваше да ги утеши. Това беше козът му в опасната игра на надмощие и контрол. Нужно беше да задържи контрола, за да оцелеят всички! Не го правеше само за себе си.

Що се отнасяше до недоволството, той самият също беше недоволен. От проявата на неподчинение там горе. Ето защо реши да започне първо със затягането на дисциплината.