Тихомир Димитров - Ново небе и нова земя

— Карлос, две крачки напред!

Знаейки какво предстои, Карлос излезе пред строя с наведена глава. Хулио въздъхна и каза с възможно най-мекия си тон:

— Знам, че положението беше опасно и не ти издържаха нервите, но правилата са си правила! Не можем да правим изключение за никого! Подадох заповед да не се стреля, а ти натисна спусъка. Ще бъда великодушен този път и ще ти позволя да прекараш в изолатора само два дни. Но без никаква храна. Нека това да бъде урок за всички!

— Алехандро и Джилберто, придружете го до ареста, оставете му пластмасова бутилка с вода и заключете вратата — той им подаде ключа. — Вътре да бъде само по тениска и по бельо! Не ме интересува колко е студено! След това се върнете веднага тук. Заседанието не е приключило. Имам да ви съобщавам важни неща!

— Да, сър! — отговориха и двамата в един глас.

Карлос тръгна с тях, без да се съпротивлява. Когато те се върнаха отново, Хулио прибра ключа от тежката стоманена врата на бившия склад, използван като арест, прибави го към останалите ключове, закачи връзката на колана си и продължи:

— Знам, че ме мразите заради инцидента, но сега ще ви обясня защо позволих на гадината да прескочи оградата и да се приближи на опасно разстояние до нас!

Огледа ги отново. Един по един. Слушаха с повишен интерес. „Добре! — каза си Хулио — дотук добре!“. Налагаше се да продължи:

— Нямам намерение да ви се оправдавам за решенията си, просто искам да сте запознати с причините. Смятам, че имате право на това!

В очите им се четеше съгласие.

— Сто процента сте наясно, че гризачите никога не нападат сами. Така ли е? — попита Хулио.

Мъжете кимнаха в знак на съгласие. Нямаха разрешение да говорят. Все още.

— Но този се нахвърли като подивял върху оградата! Защо мислите, че се случи това? Какво е вашето обяснение? Говорете!

Чуха се различни предположения. Сред тях преобладаваше хипотезата, че плъхът сигурно е бил доста изгладнял — до степен такава, че да изгуби инстинкта си за самосъхранение, да пренебрегне вродената си подозрителност към човешките съоръжения и да отхвърли доводите на изкуствено увеличения си интелект, за който имаха отговорност изследователите от Пърт. Всички тези предположения бяха верни, естествено. Но имаше и нещо друго! Заповяда им да млъкнат и заговори:

— Естественото състояние на rattus superioris е да изпитват непрекъснат глад. Именно гладът ги тласка напред! Кара ги да се изяждат помежду си, ликвидирайки по-слабите. Да унищожават всеки друг биологичен вид, който срещнат по пътя си. Да ликвидират реколтите за отрицателно време чрез огромната си популация. Само инстинктът им за размножаване е по-силен от жестокия глад. Което ме подсеща да ви съобщя, че освен гладен, мутантът беше и бременен. Видях ембрионите през дупката в разпорения корем. Нали помните как онзи шип го изкорми, докато се катереше? Всъщност, време е да започнем да говорим за „него“ като за „нея“!

Отново кимане на глави в знак на съгласие. Доволен, Хулио Алварез продължи със своята беседа:

— Плъховете имаха една забележителна особеност още преди да ги превърнем в мутанти човекоядци. Когато остане продължително време без кльопачка, бременната самка започва да разгражда ембрионите в тялото си, за да ги усвои като храна. Оцеляването на майката е с предимство, тъй като без нея поколението също е обречено, но оцелее ли самката, тя ще се размножи отново. При това — многократно! Така ще компенсира загубите в популацията. Генетиците и наноинженерите от Пърт не промениха това свойство на плъховете. Всъщност, те избраха плъха за биологично оръжие, сред всички останали видове, именно заради невероятната му способност да оцелява и да се адаптира успешно към всякакви екстремни условия и към всевъзможни промени в околната среда. Това, което направиха, беше само да ударят едно рамо на Майката Природа, увеличавайки и без това забележителните качества на този адаптивен гризач. Първо създадоха мутанти с размер многократно превишаващ нормалния. После увеличиха тяхната агресивност. Стимулираха развитието на интелекта им. Снабдиха ги с резистентност към почти всички видове познати на човечеството отрови. Направиха така, че тази резистентност да се предава от поколение на поколение. Насърчиха безпрецедентната им издръжливост на глад, болка, температурни амплитуди и така нататък. Видяхте какво се случи горе преди малко. Но най-важното е, че дадоха на мутантите възможност да се размножават в невероятни мащаби. Естествено, че не можеха разчитат само на генетични експерименти, за да постигнат всичко това. Веднъж създадени в първоначалния си размер, мутантите бяха заразени с наноботове. Океанските учени от град Пърт си въобразяваха, че могат да „изключат“ цялата популация, когато вече не им трябва. Или, ако ситуацията излезе извън контрол. Но не получиха този шанс. Бяха унищожени заедно с кода за въздействие върху гризачите. Не унищожени, а заличени! Лазерният лъч, изпратен от космоса, беше с температура 50000 градуса. Той превърна на молекули тях, заедно с разсекретената им лаборатория и всичко в нея. Накратко, създателите на биологичното оръжие отнесоха тайната в гроба си. След това ситуацията действително излезе извън контрол. И ето ни къде се намираме днес! Но вие знаете всичко това прекрасно! Онова, което не знаете, е, че в корема на нападателката преди малко имаше шест-седем ембриона, не повече! Матиас Бернехо, колко трябваше да са ембрионите в стандартния случай? — обърна се Алварез към инженера.