Хулио Кортасар - Игра на дама

— Замълчи, скъпа — каза шефът. — Господинът има предвид…

— Всичко е ясно — каза Талита, която винаги се беше разбирала добре с Кука и искаше да й помогне. — Прехвърлянето трябва да се извърши със съгласието на болните.

— Но това е лудост — каза Кука съвсем ad hoc.

— Вижте, госпожо — каза администраторът, като подръпваше жилетката със свободната си ръка. — Болните тук са много специални, а законът на Мендес Делфино е категоричен по този въпрос. Като изключим осем-десет души, чиито семейства вече са дали съгласието си, другите са прекарали живота си по лудници, ако ми позволите да използвам този термин, и никой не поема отговорност за тях. В този случай законът упълномощава управителя да попита тези субекти, когато те са в задоволително състояние, дали са съгласни клиниката да смени своя собственик. Ето членовете на закона, подчертани са — добави той, като подаде една подвързана в червено книга, от чийто Пети раздел стърчаха хартийки за отбелязване. — Прочетете ги и това е.

— Ако съм разбрал добре — каза Ферагуто, — тази процедура трябва да бъде извършена незабавно.

— А за какво, мислите, сме ви събрали? Вие като собственик и тези господа като свидетели. Ще повикаме болните и всичко ще се уреди още тази вечер.

— Въпросът е — каза Травълър — в състоянията, които вие нарекохте задоволителни.

Управителят го изгледа със съжаление и натисна един звънец. Влезе Реморино в униформено облекло, намигна на Оливейра и сложи на една масичка един огромен регистър. Сложи стол пред масичката и скръсти ръце като персийски палач. Ферагуто побърза да започне да разглежда регистъра и с вид на човек, който разбира, попита дали съгласието ще бъде вписвано в края на документа, администраторът каза, че да, за което болните ще бъдат викани по азбучен ред и помолени да поставят подписа си с нетърпящ възражения син химикал. Въпреки добрата подготовка Травълър се заинати и намекна, че някой от болните може да откаже да се подпише или да извърши нещо неподходящо за случая. Макар че не се осмелиха да го подкрепят открито, Кука и Ферагуто слушаха-внимателно-думите-му.

(–119)

Точно тогава се появи Реморино с един старец, който изглеждаше доста стреснат и като позна управителя, го поздрави с нещо като реверанс.

— По пижама! — каза Кука смаяна.

— Нали ги видя, като идвахме — каза Ферагуто.

— Не бяха по пижами. По-скоро беше нещо като…

— Тихо — каза управителят. — Приближете се, Антунес, и се подпишете там, където ви показва Реморино.

Старецът разгледа внимателно списъка, докато Реморино му подаваше химикала. Ферагуто извади кърпа и с леки потупвания попи потта от челото си.

— Това е осма страница — каза Антунес, — а аз мисля, че трябва да се подпиша на първа.

— Тук — каза Реморино и му показа едно място в списъка. — Хайде, че ще ви изстине кафето с мляко.

Антунес сложи един завъртян подпис, поздрави всички и си тръгна със ситни стъпчици, които очароваха Талита. Втората пижама, много по-пълна, заобиколи масичката и подаде ръка на управителя, който я стисна без желание и посочи рязко списъка.

— Вие вече сте уведомен, така че подпишете и се върнете в стаята си.

— Стаята ми не е метена — каза пълната пижама.

Кука си отбеляза наум, че не се поддържа добра хигиена. Реморино се опитваше да натика химикала в ръката на пълната пижама, която бавно отстъпваше.

— Веднага ще я изчистят — каза Реморино. — Подпишете, дон Никанор.

— В никакъв случай — каза дебелата пижама. — Това е капан.

— Какъв капан, що за глупости — каза управителят. — Нали доктор Овехеро вече ви обясни за какво става дума. Подписвате и от утре има двойна порция мляко с ориз.

— Няма да подпиша, ако дон Антунес не е съгласен — каза пълната пижама.

— Той подписа точно преди вас. Вижте.

— Подписът му не се чете. Това не е подписът на дон Антунес. Вие сте го накарали да подпише след мъчения с електрически ток. Убили сте дон Антунес.

— Хайде, доведи го — нареди управителят на Реморино, който излезе и се върна с дон Антунес. Пълната пижама възкликна радостно и отиде да му подаде ръка.

— Кажете му, че сте съгласен, да не се страхува да подпише — каза управителят. — Хайде, че става късно.

— Подписвай, синко, и не се бой — каза Антунес на пълната пижама. — При всички положения ще те прекарат.

Пълната пижама изпусна химикала. Реморино го вдигна мърморейки, а управителят се изправи като разярен звяр. Скрита зад Антунес, пълната пижама трепереше и си усукваше ръкавите. На вратата се почука отсечено и преди Реморино да успее да я отвори, без никакви обяснения влезе госпожа в розово кимоно, отиде право при списъка и го огледа от всички страни, като че ли беше печено прасенце. Изпъчи се доволно и сложи разтворената си ръка върху регистъра.