Хулио Кортасар - Игра на дама

— Заклевам се — каза госпожата — да кажа цялата истина. Вие няма да позволите да излъжа, дон Никанор.

Пълната пижама се разтресе утвърдително и изведнъж взе химикала, който Реморино му подаваше, след което подписа където му попадна, без да остави на никого време да направи каквото и да било.

— Какво животно — чу се шепотът на управителя. — Реморино, виж дали е подписал където трябва. Добре поне, че подписа. А сега вие, госпожо Швит, щом вече сте тук. Покажи й къде, Реморино.

— Ако не подобрите социалния климат, няма да подпиша нищо — каза госпожа Швит. — Пред духа трябва да има отворени врати и прозорци.

— Аз искам да имам в стаята си два прозореца — каза пълната пижама. — А дон Антунес иска да иде в аптеката „Франко-Инглеса“ да купи памук и още не знам какво си. Тук е толкова тъмно.

Оливейра извърна леко глава, видя, че Талита го гледа, и й се усмихна. Двамата знаеха, че всеки от тях смята това за идиотска комедия, че пълната пижама и останалите са толкова луди, колкото самите те. Лудите бяха лоши актьори и дори не се опитваха да изглеждат достатъчно не на себе си пред тях, добросъвестно изчелите общодостъпния учебник по психиатрия. Сега например, така както напълно се владееше, стискаше чантата с две ръце и седеше стабилно на стола, Кука изглеждаше доста по-луда от тримата подписващи, които току-що бяха започнали да искат нещо, май да бъде убито някакво куче, за което госпожа Швит говореше, жестикулирайки непрекъснато. Нищо не беше чак толкова непредвидимо, най-обикновени причинно-следствени връзки ръководеха тези променящи се, многословни отношения, в които ръмженето на управителя изпълняваше ролята на непрекъсната басова партия спрямо повтарящия се рисунък на оплакванията, исканията и аптеката „Франко-Инглеса“. И така, видяха как Реморино отвежда един след друг Антунес и пълната пижама, как госпожа Швит презрително се подписва в списъка, как влиза един подобен на скелет гигант, мършав пламък от розова фланела, а след него един младеж със съвсем бяла коса и зловещо красиви зелени очи. Последните подписаха, без да оказват особена съпротива, но в замяна на това поискаха да останат до края на церемонията. За да избегне повече разправии, управителят ги изпрати в един ъгъл и Реморино отиде да доведе други двама болни — една девойка с твърде закръглени бедра и един мъж с вид на китаец, който не вдигаше поглед от пода. Учудващо, но пак се заговори за убиване на някакво куче. Когато болните подписаха, момичето направи прощален жест като балерина. Кука Ферагуто й отговори с любезно кимване с глава, нещо, което предизвика чудовищен пристъп на смях у Талита и Травълър. В списъка имаше вече десет подписа, а Реморино водеше още хора, имаше поздравления, както и някой и друг спор, който беше прекъсван или продължаваше с други действащи лица, от време на време по някой подпис. Беше вече седем и половина и Кука бе извадила пудриера, пудреше си лицето с маниер на директорша на клиника — нещо средно между мадам Кюри и Едвиж Фьойер. Пак гримаси на Талита и Травълър, пак тревога у Ферагуто, който следеше ту как напредва попълването на списъка, ту лицето на управителя. В седем и четирийсет една болна заяви, че няма да подпише, докато не убият кучето. Реморино й обеща, намигайки към Оливейра, който оценяваше доверието. Бяха минали двайсет болни, оставаха още само четирийсет и пет. Управителят дойде при тях да им каже, че най-трудните случаи вече са ударили печата (така каза) и най-добре би било да направят четвърто прекъсване, за да пият бира и да слушат новините. По време на почерпката говориха за психиатрия и политика. Бунтът бил потушен от силите на правителството, водачите се предавали в Лухан. Доктор Нерио Рохас бил на конгрес в Амстердам. Бирата беше чудесна.

В осем и половина вече имаше четирийсет и осем подписа. Мръкваше се, в салона въздухът бе лепкав от дима и хората по ъглите, от редките покашляния на някои от присъстващите. На Оливейра му се искаше да излезе на улицата, но строгостта на управителя беше непробиваема. Последните трима болни, които подписаха, току-що бяха поискали промени в режима на хранене (Ферагуто правеше знаци на Кука да си запише, ама разбира се, закуските в неговата клиника щяха да бъдат безупречни), както искаха и да бъде убито кучето (Кука събираше пръсти и ги показваше на Ферагуто, а той, шашнат, клатеше глава и гледаше управителя, който беше смъртно уморен и се криеше зад някакво списание по сладкарство). Когато дойде старецът, който държеше в шепата си гълъб и го галеше, сякаш искаше да го приспи, се възцари дълга пауза, в която всички съзерцаваха неподвижния гълъб в ръката на болния, и бе едва ли не жалко, че болният трябваше да прекъсне ритмичните ласки по гръбчето на гълъба, за да хване несръчно химикала, който Реморино му подаваше. След стареца дойдоха две сестри, хванати под ръка, които от самото начало поискаха смърт за кучето и други подобрения в заведението. Това с кучето разсмиваше Реморино, но накрая Оливейра почувства как нещо го стяга в ръката, стана и каза на Травълър, че ще се поразходи малко и ей сега се връща.