Хулио Кортасар - Игра на дама

— Какво било различно?

— Кажи ми защо стана? Отиде до прозореца и въздъхна.

— Нали не се хвърлих.

— Идиот.

— Беше ми топло.

— Кажи ми защо стана.

— Просто така, да видя дали и Орасио не може да спи, за да си поговорим малко.

— По това време? Вие двамата, дето през деня едва разменяте по няколко думи.

— Сигурно щеше да е по-различно. Никога не се знае.

— Сънувах един ужасен музей — казва Талита, като започва да си обува бикините.

— Вече ми обясни — казва Травълър, загледан в тавана.

— И ние сега не си говорим много — казва Талита.

— Наистина. Заради влагата е.

— Но ми се струва, че нещо говори, използва ни, за да говори. Нямаш ли такова усещане? Не ти ли се струва, че сме обитавани от някого? Искам да кажа… Трудно е, наистина.

— По-скоро трансобитавани. Виж, това няма да трае вечно. Не тъгувай, Каталина , тананика Травълър, ще дойдат по-добри времена, / ще оправя столовата.

— Глупчо — казва Талита, като го целува по ухото. — Това няма да трае вечно, това няма да трае вечно… Не би трябвало да трае и минута.

— Насилствените ампутации са лошо нещо, след това чуканчето боли цял живот.

— Да си призная — казва Талита, — останала съм с впечатлението, че отглеждаме паяци или стоножки. Грижим се за тях, гледаме си ги и те растат, отначало са нищо и никакви насекоми, едва ли не красиви, с толкова много крачета, но изведнъж порастват и ти се хвърлят в лицето. Май сънувах и паяци, не помня точно.

— Чуй го Орасио — казва Травълър, като си обува панталоните. — По това време свирка като луд, за да отбележи излизането на Хекрептен. Ама че тип.

(–80)

— Музика, меланхолична храна за нас, които живеем от любов — цитира за четвърти път Травълър, докато настройваше китарата, преди да изпълни тангото „Папагалчето с късметите“.

Дон Креспо се заинтересува от цитата и Талита се качи горе да потърси пиесата в пет действия в превод на Астрана Марин 230. Привечер улица „Качимайо“ беше шумна, но в двора на дон Креспо освен канарчето Сто Песос се чуваше само гласът на Травълър, който бе стигнал до „малката работничка, игрива и духовита, / донесла радост в неговия дом“. За да играеш на карти, не са нужни приказки и Хекрептен печелеше раздаване след раздаване, и ту Оливейра, ту госпожа Де Гутусо се изръсваха с монети от по двайсет. Папагалчето с късметите („предсказваше живота и смъртта и даваше съвети“) междувременно бе изтеглило розово листче: годеник, дълъг живот. Което не попречи гласът на Травълър да зазвучи тържествено, докато пееше за скоропостижната болест на героинята и за „вечерта, в която тъжно умираше, / и все питаше майка си: Не е ли дошъл?“. Дрън.

— Какво чувство — каза госпожа Де Гутусо. — Не говорят добре за тангото, но и дума не може да става за сравнение с калипсото и другите свинщини, дето ги пускат по радиото. Подайте ми бобчетата, дон Орасио.

Травълър подпря китарата на една саксия, гаврътна матето и осъзна, че нощта ще бъде тежка за него. Едва ли не предпочиташе да има работа или да се разболее — все някакво разнообразие. Наля си чашка тръстикова ракия и я изпи на един дъх, загледан в дон Креспо, който, с очила на върха на носа си и изпълнен с недоверие, навлизаше в пролога на трагедията. Победен, след като му бяха отнели 80 сентавос, Оливейра дойде да седне до него и също обърна една чашка.

— Светът е чуден — каза Травълър тихо. — Ей там след малко ще се разиграе битката при Акциум, ако старецът удържи до тази част. А ей тук тези две луди се изпотрепват за бобчета.

— Занимания като всички други — каза Оливейра. — Проумяваш ли думата? Занимавам се, имам занимание. Тръпки ме побиват, приятел. Макар че виж, за да не изпадаме в метафизика, ще ти кажа, че моите занимания в цирка са си чиста измама. Печеля тези пари, без да правя нищо.

— Почакай да дебютираме в Сан Исидро и играта ще загрубее. Във Виля дел Парке бяхме разрешили всички проблеми, най-вече онзи с подкупа, който безпокоеше шефа. Сега ще трябва да се започне с нови хора и ще има доста да се позанимаваш, щом ти харесва този термин.

— Какви ги говориш? Ама че щуротия, приятел, аз наистина се бях отпуснал. Нима ще има работа?

— Първите дни, после всичко си влиза в релсите. Кажи ми, докато беше в Европа, изобщо ли не си работил?

— Крайно наложителният минимум — каза Оливейра. — При един счетоводител, който работеше нелегално. Старият Труй — персонаж само за Селин. Някой ден трябва да ти разкажа, ако си струва, но всъщност не си струва.