Джеймс Хъгинс - Хънтър

Хънтър се дръпна назад и ризата му се скъса отстрани. Звярът блъсна пушката му и в същия миг протегна ръце към гърлото му. Хънтър изпусна оръжието и хвана съществото за китката, впивайки пръсти в невероятно твърдата кожа.

Двамата се вкопчиха един в друг. Хънтър се опитваше да махне пръстите с дълги, извити нокти от гърлото си. Стискайки здраво ризата с дясната си ръка, чудовището се оттласна от скалата. Кракът на Хънтър се огъна.

Съществото се вторачи в него и протегна силната си лява ръка. Хънтър изтръпна при вида на приближаващите се чудовищни нокти…

В същия миг в лапата на звяра се впиха големи, остри зъби.

Призрак захапа здраво мускула на съществото и ожесточено започна да разкъсва черната плът.

Вълкът дърпаше с невероятна сила, опитвайки се да откъсне ръката на звяра. За миг двамата се втренчиха един в друг. Очите им блестяха от дива, неопитомена злоба и Хънтър не можеше да определи кой е по-свирепият.

Дългите, извити нокти издраха врата му.

Хънтър се напъна, потрепервайки от неописуемото усилие и успя да отблъсне звяра на един-два сантиметра.

Изведнъж покрай него проблесна нещо сребристо, което се спусна отгоре и се стовари върху ръката на съществото. После отново се извиси и нанесе удар. И тогава Хънтър разбра, че това е сабя.

Острието пак се стрелна надолу и чудовището дръпна ръката си. Хънтър бързо извади ловджийския си нож и заби двайсет и пет сантиметровото острие в рамото му.

Лицето на съществото беше толкова близо, че той видя как червените очи пламнаха от болка.

Хънтър безмилостно разряза дълъг участък между костта и плътта. Чудовището нададе ужасяващ рев, пусна Призрак, изхвърча през пролуката в дънерите и изчезна в мрака.

Хънтър се претърколи, държейки огромния нож. Пушката му беше на земята, но в момента не мислеше за нея. Задъхан и облян в пот, той легна по гръб, опитвайки да се съвземе.

За миг пред очите му се спусна червеникава мъгла. Сетне Боби Джо се приближи до него. Махна от тялото му скъсаната кожена риза и докосна врата му.

— Раните са дълбоки. Дайте ми чантата за първа помощ.

Тя зашепна окуражително и той й беше благодарен за думите, но едва чуваше гласа й. Кръвта пулсираше в ушите му. Ревът на съществото още отекваше в главата му. Адреналинът замъгляваше зрението му. Изпитваше страх и умора.

Хънтър пое дълбоко въздух и това сякаш му помогна.

Боби Джо отвори медицинския комплект и се залови с раните му. Отначало той не усещаше нищо, но после почувства парене и му стана някак приятно.

— О, Боже — промълви той и вдигна ръка към главата си. — Много ли съм… зле?

— Съществото те е одрало до гръдната ти кост и до второто ребро вдясно — отговори тя. — Не е засегнало главни кръвоносни съдове. Раните са дълбоки. Но ще се оправиш. Мисля, че се опитваше да те сграбчи за гърлото. Но ти беше твърде бърз. Дръпна се, преди ръката му да стигне до теб.

— Действах инстинктивно.

Хънтър започна да се съвзема и стисна зъби, когато усети, че Боби Джо почиства костта.

— Налага се — каза тя. — Има голям риск от инфекция. Няма да продължи повече от минута.

Стиснал сабята си, Такакура стоеше до изхода. До него се бяха застанали Тейлър и Уилкинсън. Тримата внимателно гледаха през пролуката в пъновете. Оръжията им бяха готови за стрелба. Призрак стоеше до тях и душеше въздуха. Хънтър погледна голямата му муцуна и черни като въглен очи и поклати глава. Сетне протегна ръка и погали гъстата козина на вълка, който го бе спасил.

Чейни си купи бира от търговския център на Пенсилвания Авеню, седна, загледа се в огромния фонтан и се замисли. Внезапно завалелият дъжд помрачи деня и това съвсем не повиши настроението му.

Някои неща се вместваха в картината, но други някак нямаха връзка със случилото се. Той се опита да анализира фактите. Научноизследователски бази към Съвета за национална сигурност наблюдаваха сеизмичната активност около Полярния кръг. Чейни не вярваше на тази история. Това може би се дължеше на инстинкта или на професионалната му подозрителност. Не знаеше със сигурност. Само чувстваше, че в тази работа нещо не е наред. И не защото версията беше невъзможна, а защото нямаше връзка с останалото.

Никой не би убил десетки войници, за да влезе в базите. Не и без да има причина. Нито би излагал на риск живота си, тичайки из цялата станция и убивайки с жестокостта на лъв всеки, когото срещне.

Второ, клюките, които Тухлата бе чул по улиците, се оказаха верни. Биотехническите средства ги подкрепяха. Чейни се замисли за другото.