Пер Вальо - Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай

Постави го, започна да пише бавно и старателно. След всеки удар повдигаше очилата и поглеждаше написаното.

Когато смачка картончето, усмивката му вече не беше тъй любезна.

Взе от чекмеджето още едно. Следващия път извади направо пет.

Инспектор Йенсен седеше изпънат и неподвижен и като че ли не го забелязваше — гледаше витрината с купите и миниатюрното флагче.

След седмото картонче директорът на издателството престана да се усмихва. Разкопча си яката, разхлаби връзката, извади от горния си джоб черна автоматична писалка със сребърен монограм и започна да пише чернова на бяла бланка за писмо с дискретния воден знак на фирмата.

Инспектор Йенсен мълчеше и не отместваше поглед.

Капка пот потече по носа на директора и падна върху хартията.

Мъжът сякаш трепереше, пишеше бързо и драскаше. После смачка разярено хартията и я запрати под бюрото. Тя не улучи алуминиевото кошче и падна в краката на инспектор Йенсен.

Директорът на издателството скочи и отиде до един от прозорците, отвори го и застана с гръб към посетителя.

Инспектор Йенсен погледна за миг смачканата чернова, вдигна я и я пъхна в джоба си.

Директорът на издателството затвори прозореца и прекоси стаята с усмивка. Закопча яката си, намести копринената си връзка, пишещата машина изчезна незабелязано. Натисна вътрешния телефон и се разпореди:

— Изгответе временна служебна карта на името на господин Йенсен, гарантираща му свободен достъп до издателството. Той е от управителния съвет. Валидна до неделя — включително. Приложете и универсален ключ.

Гласът му звучеше студено, рязко и заповеднически, но усмивката остана непроменена.

Точно след деветдесет секунди влезе жената в зелено — с документа й ключа. Директорът на издателството огледа критично картончето и свивайки рамене, промърмори:

— Е, добре, ще свърши работа.

Погледът на секретарката помръкна.

— Казах, че ще свърши работа — остро повтори директорът. — Свободна сте.

Надраска един подпис, подаде на посетителя пропуска и ключа и обясни:

— Ключът става за всички отдели, които биха могли да ви интересуват. Е, разбира се, не и за личните кабинети на шефовете, нито пък за този.

— Благодаря.

— Имате ли други въпроси? В противен случай…

Погледна загрижено часовника си.

— Само една подробност — побърза инспектор Йенсен. — Какво представлява специалният отдел?

— Проектантска група, която се занимава с подготвянето на нови списания.

Инспектор Йенсен кимна, прибра ключа и синята карта в горния джоб на сакото си и напусна стаята.

Преди да запали колата, измъкна намачкания лист и го поизглади. Опипа хартията с два пръста — явно много добро качество, а форматът изглеждаше необичаен.

Почеркът на директора беше неравен, ъгловат като на дете, но не особено труден за разчитане. Йенсен прочете:

„На пълномощника на управителния съвет чрез настоящото

Господин Н. Йенсен влиза в управителния съвет и има право на свободен достъп до всички отдели с изключение

Н. Йенсен е член в управителния съвет и има право отдели

Господин Йенсен, приносител на тази карта, чрез настоящото получава право на свободен достъп в отделите на

Н. Йенсен е представител на управителния съвет и специални пълномощия

Инспектор

Господин Йенсен

Инспектор

ДА ВЪРВИ ПО ДЯВО“

Сгъна листа и го прибра в отделението за ръкавици върху служебния пистолет. Сетне облегна глава на страничното стъкло и загледа Сградата; погледът му бе спокоен и не изразяваше нищо.

Усети гложденето под лъжичката. Беше гладен, но знаеше, че каквото и да хапне, веднага ще го заболи.

Инспектор Йенсен превъртя ключа на двигателя и погледна часовника си.

Дванадесет и половина. Беше вече сряда.

— Не — отвърна лаборантът, — това не е същата хартия. Нито форматът е същият. Но…

— Но?

— Разликата в качеството не е голяма. Структурата е еднородна. Впрочем твърде уникална структура.

— Е, и?

— Не е изключено двата листа да са произведени в една и съща фабрика.

— Така.

— Сега проверяваме. Във всеки случай — възможно е.

Мъжът, изглежда, се поколеба. След малко продължи:

— Този, който е написал изреченията върху листа, има ли някаква връзка със случая?

— Защо питате?

— Служителят от съдебно-психиатричния отдел, който беше тук, видя написаното. Заключи, че човекът страда от агнозия — неспособност да чете и да разбира прочетеното. Беше съвсем категоричен.