Пер Вальо - Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай

Инспектор Йенсен извади от горния джоб на сакото малкото бяло картонче и написа с изящен почерк: „144 списания. Никакви улики.“

На път за в къщи усети глад и спря до един автомат за закуски. Купи си два сандвича, пакетирани в целофан. Изяде ги, докато шофираше.

Когато пристигна, вече усещаше много силна болка вдясно под лъжичката.

Съблече се в тъмнината, взе чашата и бутилката. Отметна завивките и седна на леглото.

— Искам да ми се докладва всяка сутрин преди девет часа. Писмено. Всичко, което сметнат за важно.

Началникът на цивилния патрул кимна и излезе.

Беше сряда, девет часа и две минути. Инспектор Йенсен отиде до прозореца и видя долу мъже, облечени в работни комбинезони, да се въртят около маркучите и кофите с дезинфекционни препарати.

Върна се на бюрото, седна и прегледа рапортите. Два от тях бяха съвсем кратки.

Човекът от пощата:

„Писмото е пуснато в западните квартали на града, не по-рано от 21,00 часа в неделя вечер, не по-късно от 10,00 часа понеделник сутрин.“

Лабораторията:

„Направен е анализ на хартията. Висококачествена бяла хартия без дървесинни примеси. Място на производство още неустановено. Вид лепило: обикновено канцеларско, фотолента, разтворена в ацетон. Марка на производство: невъзможно да се определи.“

Психологът:

„Може да се предположи, че лицето, съчинило писмото, има подчертано непреклонен характер или обременена психика, възможно е да страда и от натрапчиви идеи. В никакъв случай не може да става дума за човек, който умее да лавира. Но определено може да се каже, че въпросното лице е прецизно, до педантизъм или маниакалност, и освен това е свикнало да се изразява — говоримо или писмено, — по-вероятно е второто, и то явно от доста отдавна. Самото писмо е изработено много старателно както технически, така и откъм форма и съдържание — т.е. избора на шрифта (всички букви са еднакво големи) и много равното подлепване. Това говори за често срещаната закостенялост и липса на свобода в мисленето. Някои подробности в подбора на думите сочат, че авторът е мъж, вероятно не съвсем млад и малко особняк. Никоя от тези характеристики не е дотам обоснована, че да се смята за окончателна, но може все пак евентуално да насочи следствието.“

Заключението беше написано на машина, небрежно и припряно, с много грешки и зачерквания.

Инспектор Йенсен пъхна внимателно трите рапорта в перфоратора, продупчи полето и ги постави в зелена папка отляво на бюрото.

После стана, взе палтото и шапката си и излезе от стаята.

Времето все още беше хубаво. Слънчевата светлина, бяла и ослепителна, не топлеше, небето бе студено-синьо, а въздухът въпреки бензиновите пари — ясен и чист. По тротоарите се виждаха хора, излезли за малко от колите си. Както винаги добре облечени и като че ли еднакви. Движеха се нервно и припряно, сякаш искаха час по-скоро да се върнат в колите. Там вътре се засилваше чувството им за пълноценност. Различавайки се по цвят, големина, форма на каросерията и мощност, автомобилите придаваха на собствениците си индивидуалност. Освен това ги обособяваха в групи: хора с еднакви автомобили получаваха несъзнателно чувството, че принадлежат към категория от равноправни, която беше по-ясно обозрима от обществото на единомислието и сговора в неговата цялост.

Йенсен бе прочел това в едно проучване на Министерството на социалните грижи. Проведено от няколко правителствени психолози, то обиколи ръководните полицейски кадри. По-късно го засекретиха.

Когато стигна южната страна на площада, срещу Паметника на работника, забеляза в обратното огледало служебна кола, съвсем същата като неговата. Стори му се, че разпозна инспектора на някой от съседните участъци — може би петнадесети или седемнадесети.

Докато караше нагоре към Сградата, разсеяно слушаше кратките шифровани съобщения на къси вълни, предавани на малки интервали от радиоцентъра до дежурните патрулни коли. Знаеше, че репортерите от криминалните рубрики на вестниците имат разрешение да подслушват тези радиопредаватели. Но с изключение на пътнотранспортните произшествия почти никога не се случваше нещо сензационно или вълнуващо.

Йенсен изкачи височината и паркира колата на свободното място между черните коли на шефовете и бялата на директора на издателството.

Пазач в бяла униформа и червена фуражка се приближи моментално. Инспектор Йенсен му показа служебния си знак и влезе в Сградата.