Пер Вальо - Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай

Инспектор Йенсен прибра картончето в джоба си.

— На практика това означава, че концернът контролира издаването на всички вестници и списания в страната, така ли?

— Може и така да се каже. Но искам да подчертая, че издателската им дейност е изключително разностранна, от всички гледни точки похвална. Особено седмичните списания доказаха способността си да удовлетворяват с чувство за мярка всички общоприети вкусове и предпочитания. Пресата предизвикваше някога нерядко безпокойство сред читателските кръгове, подстрекаваше ги в една или друга насока. Положението вече е съвсем друго. Сега оформлението и съдържанието на пресата са изцяло поставени в служба на читателите, стремят се да им доставят…

Чиновникът хвърли поглед в папката и обърна една страница.

— … радост. Изданията са адресирани към семейството, стремят се да бъдат четивни, достъпни за всички, да не пораждат агресивност, недоволство или безпокойство. Задоволяват също така и естествената необходимост на обикновения човек да се откъсне от действителността. С две думи казано, служат на идеята за едно общество на единомислие и сговор.

— Разбирам.

— Преди да се стигне окончателно до общност на интересите, издателското дело бе разпокъсано. Политическите партии и профсъюзите поддържаха собствени издателства. Но постепенно, когато техните вестници изпаднаха в икономически затруднения, издаването им се преустановяваше или се поемаше от концерна. Много от тях се спасиха благодарение…

— Да?

— Именно благодарение на принципите, които вече споменах. На умението си да внушават на читателите душевно спокойствие и чувство на сигурност. Да са разбираеми и непретенциозни, съобразени с вкуса и възприемчивостта на съвременния човек.

Йенсен кимна.

— Мисля, че няма да преувелича, ако кажа, че най-вече единната преса допринесе за укрепване сплотеността на обществото. За преодоляването на пропастта между политически партии, между монархия и република, между тъй наречената управляваща класа и…

Млъкна и погледна през прозореца. Отново поде:

— Без преувеличение може да се каже също, че заслугата принадлежи преди всичко на ръководителите на концерна. Изключителни хора, с високи… нравствени качества. Не страдат от каквато и да е суета, не се стремят нито към титли, нито към власт или…

— Богатство?

Държавният секретар хвърли бърз изпитателен поглед към своя посетител.

— Да, именно — каза той.

— Какви други предприятия контролира концернът?

— Хм, доколкото знам — заизрежда секретарят разсеяно, — пласментни фирми, амбалажни заводи, корабостроителници, мебелни фабрики, разбира се — хартиената индустрия и… това е извън моето министерство. — Той се вгледа в Йенсен. — Мисля, че едва ли бих могъл да ви дам други важни сведения. Впрочем, на какво се дължи вашият интерес?

— Заповед — отвърна инспектор Йенсен.

— За да сменим темата: как се отразиха разширените пълномощия на полицията върху статистиката?

— Имате пред вид статистиката за самоубийствата?

— Именно.

— Положително.

— Радвам се да го чуя.

Инспектор Йенсен зададе още четири въпроса.

— Дейността на концерна не е ли в противоречие със закона срещу тръстовете?

— Аз не съм юрист.

— Какъв е оборотът на издателството?

— Това е от компетентността на данъчните власти.

— А личното състояние на собствениците?

— Едва ли е възможно да се изчисли.

— Вие самият работили ли сте в концерна?

— Да.

На връщане Йенсен спря пред един снекбар и хапна два ръжени сухара с чаша чай.

Докато ядеше, се замисли върху броя на самоубийствата, намалял значително след прокарването на новия закон за строги санкции срещу алкохолиците. Изтрезвителните клиники не публикуваха статистики, а самоубийствата в полицейските участъци се регистрираха като скоропостижни смъртни случаи. Въпреки строгия надзор, напоследък те не бяха малко.

Йенсен се върна в шестнадесети участък към два часа, когато прибирането на пияните за деня беше в разгара си. Като правило избягваха да ги докарват преди дванадесет. Разпореждането бе продиктувано от хигиенни съображения — да има време да се почистят килиите.

Лекарят на участъка пушеше в приемната, облакътен на дъсчената преграда. Престилката му беше смачкана, опръскана с кръв, и инспектор Йенсен го изгледа критично. Другият неправилно изтълкува неговия поглед и поясни:

— Няма нищо страшно. Един нещастник, който… Сега е мъртъв. Закъснях.