Пер Вальо - Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай

— Йенсен?

— Да.

— Отсега нататък следствието е изцяло във ваши ръце. Не желая да ме осведомявате нито за методите си, нито за предприеманите от вас действия.

— Разбирам.

— Отговорността е изцяло ваша. Разчитам на вас.

— Слушам!

— Ясни ли са общите указания по следствието?

— Да.

— Желая ви успех.

Инспектор Йенсен отиде до тоалетната, наля вода в пластмасова чашка и се върна в стаята си. Издърпа едно чекмедже на бюрото и извади пакетче сода бикарбонат, отсипа на око три чаени лъжички бял прах и го разбърка с химикалката си.

За двадесет и пет години служба в полицията бе виждал шефа на полицията един-единствен път и не беше говорил с него до вчера, а междувременно проведоха вече пет разговора.

Изпразни на един дъх чашата, смачка я и я хвърли в кошчето. После позвъни в криминално-техническия отдел. Гласът на лаборанта бе сух и официален.

— Не, няма отпечатъци от пръсти.

— Сигурен ли сте?

— Разбира се. Но нищо при нас не е окончателно. Опитваме и други методи на анализ.

— Пликът?

— Най-обикновен. Нищо не ни говори засега.

— А хартията?

— С нея не е така — има доста особена структура. Освен това по единия й край личи, че е откъсната.

— Може ли да се установи произходът й?

— Възможно е.

— Нещо друго?

— Нищо. Продължаваме по-нататък.

Йенсен затвори телефона, приближи се до прозореца и погледна надолу към циментирания двор на участъка. До входа на помещенията за обиск видя двама полицаи с гумени ботуши и непромокаеми работни костюми. Размотаваха маркучи, за да измият килиите. Йенсен разхлаби колана си и пое дълбоко въздух, задържа го и когато се оригна, почувствува в стомаха облекчение.

Телефонът иззвъня. Обади се полицаят, изпратен в пощата.

— Работата отнема доста време.

— Използувайте толкова време, колкото ви е нужно, но не повече.

— Колко често да докладвам?

— Всяка сутрин в осем часа — писмено.

Инспектор Йенсен затвори телефона, взе шапката си и излезе от стаята.

Министерството на съобщенията се намираше в центъра на града, между кралския дворец и централната канцелария на обединените партии. Кабинетът на държавния секретар по печата се помещаваше на втория етаж с изглед към двореца.

— Концернът се ръководи безупречно — каза той. — Истинска гордост за свободната инициатива.

— Разбирам.

— Това, с което най-вече мога да ви помогна, са някои чисто статистически данни.

Той взе една папка от масата и я прелисти разсеяно.

— Сто четиридесет и четири различни издания. През миналата година общият тираж на тези списания достига двадесет и един милиона триста двадесет и шест хиляди и четиристотин и петдесет и три екземпляра. Седмично.

Йенсен записа сумата на малко бяло картонче: „21 326 453“.

— Това е много висок тираж. Той доказва, че в нашата страна имаме най-висока читателска активност. В целия свят.

— Издават ли се другаде седмични списания?

— Незначително количество. Печатат се може би общо към хиляда бройки и се разпространяват само в ограничени райони.

Йенсен кимна.

— Но, разбира се, издателството е само един от клоновете на концерна.

— Кои са останалите?

— Що се отнася до моето министерство, това са редица печатници, които издават главно ежедневници.

— Колко?

— Печатници? Тридесет и шест.

— А вестници?

— Стотина. Чакайте…

Той прелисти документите си.

— В момента сто и два. Структурата на вестникарското дело е динамична. Някои вестници преустановяват излизането си, на тяхно място се появяват нови.

— Защо?

— За да се отговори по-добре на новите потребности и за да се следват съвременните тенденции.

Йенсен кимна.

— Общият тираж на ежедневниците през изтеклата година…

— Да?

— Имам цифрата само за общата продукция на страната. Девет милиона двеста шестдесет и пет хиляди триста и дванадесет екземпляра дневно. И тук е същото. Издават се няколко отделни, изцяло независими от концерна вестника. Имат трудности с разпространението и тиражите им са незначителни… Ако намалите цифрата, която ви посочих, с около пет хиляди, ще получите приблизително точен резултат.

Йенсен отново записа на малкото картонче: „9 260 000“. И попита:

— Кой контролира системата на разпространението?

— Демократичен съюз на издателите.

— Всички издатели?

— Да, стига да отговарят на изискването вестниците им да са с тираж над петдесет хиляди.

— Защо?

— По-ниски тиражи се считат за нерентабилни. Всъщност концернът преустановява незабавно издаването на вестници, чийто тираж спадне под упоменатата цифра.