Пер Вальо - Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай

Колберг млъкна. Мартин Бек замислено се почеса по носа.

— Да, тъй трябва да е било. И психологически е точно. Оставали са още девет години и случаят „Тереза“ щял да отпадне по давност. А едно убийство е единственото престъпление, заради което всеки що-годе нормален човек би се решил на подобна крайност, само и само да не го разкрият. Пък и Форшберг наистина е щял да изгуби много.

— Знаем ли какво е правил вечерта на тринадесети ноември?

— Да. Избивал е хората в автобуса, включително Стенстрьом и Йорансон, станали при това положение крайно опасни за него. Но единственото, което знаем със сигурност, е, че е имал възможността да извърши убийството.

— Откъде го знаем?

— Гунвалд успя да отвлече прислужницата на семейство Форшберг — немкиня. В понеделник вечер тя винаги е свободна. И според календарчето в чантата й е прекарала нощта на тринадесети срещу четиринадесети при своя така наречен приятел. Пак от същия източник знаем, че вечерта госпожа Форшберг е била на вечеря с приятелки. Предполага се следователно, че Форшберг е останал сам в къщата, защото по принцип никога не оставяли децата без надзор.

— А къде е тя сега? Имам пред вид прислужницата.

— Тук. И смятаме да я задържим през нощта.

— Как мислиш, какво ли е психологическото му състояние? — попита Колберг.

— Вероятно много лошо. На границата на припадъка.

— Въпросът е имаме ли достатъчно улики, за да го арестуваме — рече Колберг.

— За автобуса нямаме — отвърна Мартин Бек. — Би било произвол. Но можем да го задържим като заподозрян в убийството на Тереза Камарао. Имаме един главен свидетел, решил да сътрудничи. Плюс ред нови доказателства.

— Кога?

— Утре преди обяд.

— Къде?

— В кантората му. Още в момента, в който се появи. Няма защо да въвличаме жена му и децата особено ако реши да се съпротивлява.

— Как?

— Колкото се може по-кротко. Без стрелба и разбити врати.

Колберг помисли малко и зададе последния си въпрос:

— Кой?

— Аз и Меландер.

Русата телефонистка зад мраморния плот остави настрана пилата за нокти, щом видя Мартин Бек и Меландер да влизат във фоайето.

Кантората на Бьорн Форшберг се намираше на шестия етаж в една сграда на Кунгсгатан, близо до Стюреплан. Четвъртият и петият етаж също се заемаха от предприятието.

Часът бе едва девет и пет и те знаеха, че Форшберг обикновено пристига след девет и половина.

— Но секретарката му ще дойде всеки момент. Заповядайте, седнете — подкани го телефонистката.

Малко по-навътре във фоайето, извън погледа на рецепцията, около ниска стъклена масичка бяха разположени няколко кресла. Свалиха си палтата и седнаха.

Шестте врати около тях бяха без табелки. Едната обаче стоеше леко открехната.

Мартин Бек се надигна от креслото си, надникна предпазливо през пролуката и се шмугна вътре. Меландер извади тютюна, натъпка лулата и драсна клечка кибрит. Мартин Бек се върна и седна.

Зачакаха мълчаливо. От време на време чуваха гласа на телефонистката и бръмченето на централата, когато превключваше разговорите. От улицата долиташе слабото бучене на колите и това бяха единствените шумове около тях, Мартин Бек разлистваше някакъв остарял брой на „Индустрия“, а Меландер пуфтеше с лулата си, облегнал назад глава и притворил очи.

В девет и двадесет външната врата се отвори със замах и влезе една жена. Носеше кожух, високи кожени ботуши и голяма чанта през рамо.

Тя кимна леко на момичето от централата и с бързи крачки се отправи към открехнатата врата. Без да се спира, им хвърли безизразен поглед и тръшна вратата след себе си.

След още двадесет минути се появи Форшберг.

Носеше същите дрехи, с които го видяха предишния ден, и движенията му бяха бързи и енергични. Тъкмо се канеше да свали палтото си, когато ги забеляза. За миг се сепна, но веднага се съвзе, окачи палтото на закачалката и се насочи към тях.

Мартин Бек и Меландер станаха едновременно. Бьорн Форшберг вдигна въпросително вежди и понечи да каже нещо, но Мартин Бек го изпревари, като му протегна ръка и рече:

— Инспектор Бек, а това е първи помощник-инспектор Меландер. Искаме да поговорим с вас.

— Разбира се — отвърна Форшберг. — Моля, заповядайте!

Мъжът изглеждаше съвсем спокоен и почти весел, докато им държеше вратата. Кимна на секретарката си и рече:

— Добро утро, госпожице Шьолд. С вас ще поговорим малко по-късно. Първо имам един малък разговор с тия господа.