Пер Вальо - Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай

Меландер млъкна и запали лулата си.

— Това ли е всичко?

— Не, още нещо има. Мисля, че е важно. Бьорн Форшберг е участвувал като доброволец във Финландската война през хиляда деветстотин и четиридесета. Тогава е бил на двадесет и една години и е заминал за фронта веднага след отбиването на военната си служба тук. Баща му бил вахтмистър в артилерийските части на Венд и Кришанстад. Бил е от заможно семейство и е имал добри перспективи, но веднага след войната работите му тръгват зле.

— О’кей, изглежда, е той.

— Да, така изглежда — съгласи се Меландер.

— Кои са още тук?

— Гунвалд, Рьон, Нурдин и Ек. Ще погледнем ли алибито му?

— Да — рече Мартин Бек.

Едва в осем часа Колберг успя да се добере до Стокхолм. Първо отиде до лабораторията, за да предаде книгата от сервиза.

— Знаеш, че имаме твърдо работно време посрещна го кисело Йелм. — До пет сме.

— Тогава е страшно мило от твоя страна, че…

— Добре, добре. Ще ти се обадя след малко. Само номера на колата ли ти трябва?

— Да. Търси ме на Кунгсхолмсгатан.

Колберг и Мартин Бек не бяха успели да си кажат много, когато телефонът иззвъня.

— А шест-седем-нула-осем — рече Йелм лаконично.

— Отлично.

— Дребна работа. Могъл си и сам да го видиш.

Колберг затвори и Мартин Бек го погледна въпросително.

— Да. Колата, с която Йорансон е ходил до Екшьо, е била на Форшберг. В това вече няма съмнение. Как е алибито на Форшберг?

— Слаба работа. През юни петдесет и първа е имал бекярско жилище на Холендергатан, в сградата на същата подозрителна фирма. На разпита казал, че вечерта на десети е бил в Нортелье, което сигурно е истина, защото имал там някаква среща в седем часа. После, пак по негови данни, взел последния влак и в единадесет и половина през нощта пристигнал в Стокхолм. Казал също, че заел колата си на един от своите продавачи, което последният наистина потвърдил.

— Но всячески е прикривал, че са разменили колите си с Йорансон.

— Да — съгласи се Мартин Бек. — Взел е „Мориса“ на Йорансон и по такъв начин работата става съвсем друга. С колата е можел преспокойно да стигне до Стокхолм за час и половина. Обикновено са държали колите си в двора на Холендергатан. Нямало е външни погледи. Но е имало хладилен склад, предназначен уж за кожени облекла, оставяни за съхранение през лятото, а всъщност най-вероятно крадени. Как мислиш, защо ли са си разменили колите?

— Причината изглежда съвсем проста — отвърна Колберг. — Йорансон е тръгнал да пласира стока и е карал голямо количество дрехи и пр. А във „Ведетата“ на Форшберг е могъл да вземе три пъти повече, отколкото в собствения си „Морис“.

Той млъкна и след около половин минута продължи:

— Йорансон сигурно е усетил работата, но чак по-късно. Когато се е върнал, разбрал, че колата му може да стане опасна за него и затова веднага след разпита я бракувал.

— Какво е казал Форшберг за връзките си с Тереза? — попита Мартин Бек.

— Че се е запознал с нея през есента на хиляда деветстотин и петдесета година на една забава и после спал с нея няколко пъти. Не си спомнял колко. Същата зима срещнал бъдещата си съпруга и престанал да се интересува от нимфоманки.

— Така ли е казал?

— Да, дословно. Как мислиш, защо я е убил? За да премахне жертвата ли, както е записал Стенстрьом в полето на книгата на Вендел.

— Вероятно. Нали всички казвали, че била страшна лепка. Във всеки случай убийството не е сексуално.

— Не. Но така е искал да го представи. Сетне пък имал невероятния късмет — свидетелите да объркат колите. Как ли се е радвал. Вече е могъл да се чувствува почти сигурен. Тревожел го е само Йорансон.

— Той и Форшберг са били приятели — посочи Мартин Бек.

— Да. Пък и нищо не е станало, докато един хубав ден Стенстрьом не разровил случая „Тереза“ и Биргерсон не му подхвърлил идеята с колата. Той открил, че единствен Йорансон от всички замесени е имал „Морис Минор“. И при това в същия цвят. Разпитал на своя глава сума народ и тръгнал след Йорансон. Разбира се, скоро забелязал, че Йорансон получава от някого пари, и предположил, че идват от убиеца на Тереза Камарао. Йорансон взел да става все по-нервен и по-нервен… знаем ли впрочем къде е бил между осми октомври и тринадесети ноември?

— Да, в една лодка на езерото Клара. Тази сутрин Нурдин го уточни.

Колберг кимна.

— Стенстрьом е разчитал, че Йорансон рано или късно ще го отведе при убиеца и затова продължавал да го следи, ден след ден, и предполагам съвсем открито. Всъщност бил е прав. Макар че лично за него резултатът излезе лош. Ех, да беше избързал с пътуването си до Екшьо…