Пер Вальо - Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай

— Знаете ли каква е била колата?

— Разбира се. „Форд Бедете“.

— Не беше ли „Морис Минор“?

— Щом е написано „Форд Бедете“, значи, е била „Форд Бедете“ и толкоз — отвърна собственикът на сервиза. — „Морис Минор“… разликата е огромна.

Колберг отнесе книгата със себе си, което обаче му струва още половин час заплахи и увещания. Най-после, на излизане от сервиза, собственикът рече:

— Да, сега разбирам защо е дал залудо пари за докарване.

— Така ли. Защо?

— Нали е бил от Стокхолм.

Докато се прибере в градския хотел на Екшьо, настъпи вечерта. Беше гладен, измръзнал и уморен и вместо да потегли обратно на север, нае стая. Окъпа се и поръча вечеря. Докато чакаше да я приготвят, набра два телефонни разговора. Първо с Меландер.

— Можеш ли да проучиш кои от списъка са имали коли през юни петдесет и първа година и какви?

— Разбира се. Още утре сутринта.

— И какъв цвят е имал „Морисът“ на Йорансон.

— Добре.

После с Мартин Бек.

— Йорансон не е идвал в Екшьо с „Мориса“ си. Карал е друга кола.

— Значи, Стенстрьом е имал право.

— Можеш ли да накараш някого да издири кой е бил собственикът на фирмата от Холендергатан, за която е работил Йорансон? И с какво се е занимавала?

— Добре.

— Утре по обяд ще съм в Стокхолм.

Слезе в ресторанта да вечеря. Докато седеше на масата, неочаквано си спомни, че точно преди шестнадесет години бе живял в съвсем същия хотел. Тогава работеше още в Държавната криминална полиция и разследваха убийството на един таксиметров шофьор. Изясниха го за три или четири дни. И ако на времето беше знаел това, което знаеше сега, сигурно щеше да се справи със случая „Тереза“ само за десетина минути.

Рьон мислеше за Улсон и сметката от ресторанта, която намери сред вехториите на Йорансон. В четвъртък сутринта го осени една мисъл и както често се случваше, когато нещо му тежеше, отиде при Гунвалд Ларшон. Въпреки официалния тон, който поддържаха помежду си в службата, Рьон и Гунвалд Ларшон бяха приятели — нещо, което малцина знаеха. Бяха прекарали заедно коледните празници и новогодишната вечер и повечето от колегите им биха се учудили, ако го узнаеха.

— Мисля си за тази бележка с инициалите Б Ф започна Рьон.

— В списъка, над който си играят Мартин Бек и Колберг, има три имена с тези инициали. Бу Фростенсон, Бенгт Фредриксон и Бьорн Форшберг.

— Е, и?

— Бихме могли да ги погледаме внимателно и да видим дали някой от тях не прилича на Улсон.

— Знаеш ли ги къде са?

— Меландер сигурно ще ги открие.

И Меландер ги откри. Само за двадесет минути успя да разбере, че Форшберг си е в къщи и след обяд ще ходи в кантората си в центъра. В дванадесет имал среща с някакъв клиент в „Амбасадьор“. Фростенсон се намираше в едно киностудио в Росунда, където снимал някаква незначителна роля във филм на Арне Матсон.

— А Фредриксон вероятно седи и пие бира в кафене „Тиян“. По това време на деня обикновено кисне там.

— Идвам с теб — неочаквано реши Мартин Бек. — Ще вземем колата на Монсон, аз съм му дал в замяна една от нашите.

Бенгт Фредриксон, артист и побойник, наистина седеше в кафенето в Стария град. Страшен дебелак, с къдрава и занемарена рижа брада и посивяла сплъстена коса. И при това вече пиян.

Директорът на продукцията ги преведе през дългите, криволичещи коридори до един ъгъл на голямото киностудио в Солна.

— След пет минути Фростенсон ще играе в една сцена — обясни той. — Впрочем това е единствената му реплика във филма.

Застанаха на сигурно разстояние до вратата, но и оттук мощните прожектори ясно им разкриваха наредбата в студиото, скрито зад плетеница от кабели и разхвърляни декори. Сцената изобразяваше нещо като търговски щанд.

— Внимание! — изрева режисьорът. — Тишина! Снимка! Камера!

В кръга на прожектора влезе човек в бяла престилка и с месарска шапка на главата и рече:

— Какво ще обичате, моля?

— Стоп! — изрева отново режисьорът.

На Фростенсон му се наложи да повтори единствената си реплика пет пъти. Беше дребен, плешив слаб мъж, заекваше и правеше нервни тикове с устата и очите си.

Половин час по-късно Гунвалд Ларшон спря колата на около двадесет и пет метра от портата на вилата в Стоксунд, където живееше Бьорн Форшберг. На задната седалка се спотайваха Мартин Бек и Рьон. Зад отворената врата на гаража се виждаше черен „Мерцедес“ от най-луксозните.

— Скоро би трябвало да се появи, ако не иска да закъснее за уговорения обяд — рече Гунвалд Ларшон.