Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част I - Предсказанието)

— Направи го догодина или следващата, Луций Корнелий — опита се да го разубеди той. — Сега просто трябва да се отдалечиш от Рим.

— Марк Емилий, но аз самият не съм сторил нищо лошо! — „Грешиш, Сула! Точно това, което правиш в момента, е много лошо! Настъпваш важна личност по мазола!“ — Вече съм закъснял с цели три години да се явя за претор, не ми остава време да чакам. Ще се кандидатирам още тази година, което не ми позволява да напусна Рим.

— Бих те помолил да размислиш — заключи Скавър и стана от стола си.

— Няма за кога да размислям, Марк Емилий.

— Ако сега се кандидатираш, Луций Корнелий, мога да ти гарантирам, че няма да сполучиш. Нито ще сполучиш догодина, по-догодина или когато и да било — закани се посетителят. — Помни ми думата! По-добре напусни Рим.

— Повтарям, Марк Емилий — държеше на своето Сула, — дълбоко съжалявам за създалото се положение. Но нямам избор: трябва да остана в Рим и да се явя на изборите.

Срещата се оказа пълен провал и за двамата. Колкото и да се беше компрометирал заради жена си, Скавър Принцепс Сенатус все още се радваше на достатъчно аукторитас , за да повлияе на избирателите да не гласуват за Сула. На фастите бяха изписани други имена — повечето на неизвестни, посредствени люде, да не кажем глупаци. И все пак, те станаха претори, не Сула.

Публий Рутилий Руф научи цялата тази история лично от Аврелия и не пропусне да я разкаже на Гай Марий. Това, че Скавър Принцепс Сенатус се беше обявил против избирането на Сула за претор, беше ясно за всеки; но причината за подобна позиция си оставаше доста необяснима. Имаше хора, които обясняваха всичко с непреодолимата слабост на Далматика към Сула, но след като се захванеха да дискутират по-обстойно въпроса, обикновено всички единодушно отхвърляха хипотезата като твърде несериозна. След като й бил дал достатъчно време сама да осъзнае грешката си (както той самият разправяше), Скавър поговорил с жена си (любезно, но с нужния авторитет, както пак той твърдеше), а след това направил нужното всички негови приятели на Форума да научат за случилото се.

— Бедната, нямаше как да не й се случи нещо подобно — обясняваше той разчувствано пред неколцина приятели в Сената, използвайки момент, когато ще бъде чут от възможно най-много сенаторски уши. — Как ми се искаше да си хареса човек, дето да не е задължително протеже на Гай Марий, ама ей на… Сигурно това, че е красив, й се струва достатъчно.

Скавър добре си свърши работата, толкова добре, че дори най-големите интриганти на Форума, да не говорим за колегите му сенатори, решиха, че ако той е толкова зле настроен срещу Сула, то е единствено заради връзките му с Гай Марий. Въпреки че той единствен в цялата история на Рим се беше добирал шест последователни пъти до консулството, напоследък бе изгубил много от популярността си. Златните му години бяха безвъзвратно отминали, сега не се намираха достатъчно негови привърженици дори да го изберат за цензор. Което означаваше, че Гай Марий, тъй нареченият Трети основател на Рим, никога нямаше да влезе в редиците на най-видните консули, които неизменно завършваха политическата си кариера на цензорския пост. В римския обществен живот той беше просто един политически труп, забележителност — да, но която повече да привлича любопитството, отколкото да тревожи някогашните му противници. Щеше да си остане до края любимец на хората от трите по-долни класи, но никога на римските първенци.

Рутилий Руф си наля още вино и се обърна към Марий:

— Наистина ли възнамеряваш да отидеш чак до Песин?

— Защо не?

— И още питаш! Искам да кажа, че едно е да видиш Делфи, Олимпия или ако щеш дори Додона, но чак пък Песин ? Та той се намира в самия център на Мала Азия, във Фригия ! Най-изостаналото, най-нецивилизованото място на света, където живеят най-суеверните хора! Никъде няма да намериш глътка хубаво винце, да не говорим, че в продължение на стотици километри ще се клатушкаш на гърба на някой кон поради липса на път, достатъчно широк за каруца. От едната ти страна полудиви овчари, от другата ти — пак полудиви овчари, а на границата — свирепите варвари от Галатия! Ама наистина, Гай Марий, толкова ли държиш да го видиш оня Батацес със златните му парцали и диамантите в брадата? Ако съжаляваш, че си го изпуснал, повикай го обратно в Рим! Сигурен съм, че ще бъде безкрайно щастлив да поднови запознанството си с личните дами на нашия любим град — откакто си замина, не престават да леят сълзи за него.