Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— В мен е — извади той свитъка.

— Тогава нека бъде прочетено. Квинт Муций, би ли бил така добър? — помоли тя Сцевола.

Завещанието беше кратко и по всичко личеше, че е писано съвсем наскоро. Навярно Марий го беше съставил, докато чакаше с войската си в подножието на Яникулум. Огромният дял от наследството отиваше за сина му, макар че покойникът се бе постарал да остави на Юлия всичко, което му позволяваше законът. Една десета и от недвижимото имущество се прехвърляше на Марк Марий Гратидиан. За един ден осиновеният племенник на консула се превърна в един от най-богатите римляни — Гай Марий притежаваше цели области, така че и за него имаше предостатъчно. Малкият Цезар получи роба Бургунд. В завещанието изрично пишеше, че това било заради безценното време, пожертвано от момчето, за да помогне на болния си чичо.

„А това защо го стори? — питаше се Цезар, без да казва нищо пред останалите. — Не вярвам да е заради причината, която споменаваш! Иска ти се да умреш спокоен, че дори да се отърва от фламинството, няма да продължа нагоре в кариерата! Може би преданият роб трябва да ме убие, пък макар и след години? Е, старче, след два дни от теб ще остане само пепел и прах. Но аз няма да постъпя, както би постъпил всеки трезвомислещ човек на мое място — няма да убия проклетия кимвриец. Защото той те обичаше, също както и аз те обичах навремето. Не е справедливо любовта да бъде наказана със смърт — физическа или духовна. Аз ще запазя Бургунд при себе си. И ще го накарам да обикне мен.“

Жрецът на Юпитер се обърна към Луций Декумий:

— Аз си тръгвам, ще дойдеш ли с мен до вкъщи?

— Тръгваш ли си? Чудесно! — обади се Цина. — Ако обичаш, заведи Цинила до нас. Много й дойде за днес.

И така тринайсетгодишният фламен Диалис подаде ръка на седемгодишната си булка.

— Хайде, Цинила — дари я той с усмивката, която вече караше много жени да се разтапят. — Готвачът ти знае ли да прави хубави сладки?

Придружени от верния Луций Декумий, двете деца излязоха на Кливус Аргентариус и заслизаха надолу към Форум Романум. Слънцето беше изгряло, но лъчите му още не стигаха до дъното на малката падина, където туптеше самото сърце на Рим.

— Я гледай ти! Главите отново са изчезнали! Чудя се, Луций Декумий — разсъждаваше на глас Цезар, докато обикаляше Кладенеца на комициите, — дали, когато пречиствам стаята на мъртвеца, мога да използвам обикновена метла или трябва да си намеря специална? — Той подскочи радостно и отново хвана за ръчичка жена си. — Страхувам се, че сам няма да мога да си отговоря! Ще трябва да разтворя дебелите книги и добре да прочета какво пише в тях. Би било ужасно, ако сбъркам с нещо ритуала точно след смъртта на благодетеля си! Ако има поне нещо, което да зависи от мен, то е да ни отърва веднъж завинаги от всичко , свързано с Гай Марий!

В този миг Луций Декумий изрече предсказание — не толкова, защото изведнъж бе прогледнал в бъдещето, а защото обичаше.

— Ти ще станеш много по-велик човек от Гай Марий.

— Знам — отговори му Цезар. — Знам, Луций Декумий, знам!

Абсолво — латинският термин, използван, за да се признае публично призованият пред съда за оправдан.

Авгур — свещенослужител, чиито функции се изразяват не толкова в това, сам да предсказва бъдещето, колкото да осигури всичко необходимо за гадателствата, извършвани от други. Всички авгури, дванайсет на брой — шестима патриции и шестима плебеи — образуват колегията на авгурите. До минаването на предложения през 104 г. пр.Хр. от Гней Домиций Ахенобарб лекс Домициа де сацердоциис авгурите са се избирали единствено от членовете на колегията. Според новия закон обаче започват да се избират публично от народа. Авгурът нито предсказва бъдещето, нито провежда авгуриите по своя воля. Задачата му се състои в това да провери дали предметите или знаците, по които се извършва гадаенето независимо дали става въпрос за започване на война, свикване на събрание, приемане на закон или каквито и да било други държавни дела, — са получили одобрението на боговете. Понеже е съществувал наръчник, по който точно да се определят знаците, представляващи знамения, човек не е трябвало задължително да притежава способности на медиум, за да бъде избран за авгур. Дори напротив, в Рим винаги се е гледало с недоверие на хората, твърдящи, че притежават свръхестествени способности, и се е държало всичко да бъде „по книга“. Авгурът е носил тога трабея (вж. статия), а в ръцете си е държал специална пръчка, наречена литуус.