Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Като остави няколко кохорти пред Езерния и предаде ръководенето на обсадата на Лукул, Сула бързо се насочи към старата самнитска столица Бовианум. Тя беше здраво укрепена и се пазеше от три големи крепости, свързани помежду си с високи стени. Всяка от крепостите беше обърната по посока на един от трите пътища, тръгващи от града. Жителите на града открай време го смятаха за непревземаем.

— Знаете ли — говореше в пристъп на словоохотливост Сула на двамата си вечни слушатели — Метел Пий и Хортензий, — едно от нещата, които са ми правили голямо впечатление у Гай Марий, е презрителното му отношение към обсадната техника и превземането на крепости с щурм. За него цялото бойно изкуство се състои в това да се печелят сраженията на открито поле. Докато аз лично намирам обсадата за нещо крайно занимателно. Ако погледнете Бовианум, ще си кажете веднага, че стените му са непристъпни. И все пак, имате ми думата ми, че ще го превземем още днес.

И той наистина удържа на думата си. Разположи част от легионите си пред крепостта от страната на пътя към Езерния. Докато защитниците й си мислеха, че имат срещу себе си цялата римска армия, един от легионите незабелязано се промъкна зад околните хълмове и нападна южната част на града, откъм пътя за Сепинум. Когато Сула видя високия стълб дим, който се вдигаше откъм голямата южна кула — предварително уговорения сигнал, — той на свой ред се втурна в атака. Не минаха и три часа и Бовианум се предаде.

Сула разквартирува войниците си из превзетия град, вместо да ги кара да строят лагер вън от стените му. Силната крепост щеше да му служи за надеждна база, докато обикаля областта и възстановява римската власт. Засега то се изразяваше само в унищожаването на всички подозрителни гнезда, където би могло да се набират нови самнитски войски.

Най-накрая, като привлече новобранци от Капуа да продължат обсадата на Езерния, Сула събра отново четирите си славни легиона и потегли за уговорената среща с Гай Косконий. Двамата се събраха отново в края на септември.

— Изтокът е твой, Гай Косконий! — рече весело Сула на помощника си. — Искам да освободиш изцяло Апиевия и Минуциевия път. Давам ти Бовианум за главна квартира, там можеш да разположиш спокойно голям гарнизон. Отсега нататък сам ще решаваш кога да се показваш благороден, кога — безмилостен. Най-важното е да не пускаш Мутил да се измъкне от Езерния и да пречиш на подкрепленията, които биха си пробили път до него.

— Как вървят работите на север? — попита Косконий, който не знаеше никакви новини от момента, в който бе напуснал пристанището на Путеоли през март.

— Всичко върви по мед и масло! Сервий Сулпиций Галба вече е разчистил до голяма степен земите на маруцините, марсите и вестините. Твърди, че на бойното поле се е намирал самият Силон, който своевременно избягал. Цина и Корнут са окупирали цялата територия на марсите, а Алба Фуценция е отново наша. Консулът Гней Помпей Страбон е опустошил земите на пиценците, както и бунтовническите кътчета в Умбрия. Единствено Публий Сулпиций и Гай Бебий продължават да чакат пред Аскулум Пицентум. В града сигурно са почнали да мрат от глад, но продължават да се държат.

— Но тогава излиза, че вече сме спечелили!

— Ами, да. Нали трябваше да спечелим? Как си представяш Италия без силната десница на Рим да я направлява? Боговете поне не биха могли да си го представят…

Шест дни след началото на октомври Сула се завърна в Капуа, където да се срещне с Катул Цезар и да даде нужните разпореждания за презимуването на армиите. И Апиевият, и Минуциевият път вече бяха отворени за свободна търговия и снабдяване, нищо че град Венузи продължаваше упорито да се държи. Така или иначе жителите му можеха само да гледат как римляните са си възвърнали контрола върху пътя, минаващ покрай стените му. Вия Попилия също беше достатъчно безопасна, за да се прехвърлят римските кохорти и търговски кервани от Кампания в Региум и обратно. По-страшно беше положението за малки групи пътници, тъй като Марк Лампоний още се криеше из планините и използваше оскъдните си сили за действия, които можеха да се нарекат разбойнически.

— И все пак — рече Сула на прощаване със сияещия Катул Цезар, докато се готвеше да замине за Рим в края на ноември, — в общи линии, можем спокойно да твърдим, че полуостровът е отново наш.

— Аз лично бих изчакал първо да научим за падането на Аскулум Пицентум, преди да се наема с подобни твърдения — отвърна му Катул Цезар, когото двете години неблагодарен труд в Капуа бяха направили още по-голям песимист. — Все пак, Луций Корнелий, всичко започна именно от там. А пиценците продължават да ни се опъват.