Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

Разбира се, когато се озова пред дома на Сула и я въведоха в просторния атрий, тя веднага забрави словата, които се беше готвила да произнесе пред диктатора. В очите на околните тя остана все същата мълчалива и строга римска матрона.

Както беше обещала Корнелия Сула, в делегацията бяха включени четири весталки, и четирите по-млади от самата нея. Момичетата се обричаха на богинята Веста на седем-осемгодишна възраст и напускаха религиозния орден на тридесет. От сегашните никоя, дори и главната сред тях, Фонтея, не се канеше да напуска. И четирите бяха облечени в бели роби с дълги ръкави. Бяха се загърнали с бели наметала, на гърдите си носеха веригата и медала, които символизираха връзката им с Веста, а на главите си — вълнени венци, от които се спускаха воали. Животът, който те водеха — трябваше да държат на девическата си чест и да общуват предимно, но не задължително с жени, — придаваше и на най-младите сред тях авторитет. Всички знаеха, че от тяхната непорочност зависи късметът на цял Рим, затова от малки се учеха как да внушават у околните респект и чувство за отговорност. Сред весталките бяха малко онези, които забравяха дадената клетва, при това повечето се обричаха на богинята като съвсем невръстни дечица и вместо да се плашат от своите отговорности, се гордееха с тях.

Всички мъже бяха облечени в тоги. Мамерк гордо носеше пурпурната ивица по ръба на своята дреха — знак за положението му на претор. Тримата братя на Аврелия твърде млади, за да пришият и те подобни отличителни знаци, бяха само в бяло. Така Аврелия, с нейната розова роба се набиваше на очи! Тя буквално се вкамени в ужас от глупостта си и започна да се обвинява.

— Изглеждаш прекрасно! — подшушна й Корнелия Сула. — Бях забравила колко красива можеш да бъдеш, стига да поискаш. Така си е. Скриваш цялата си прелест и когато ти потрябва, хоп, ето я отново!

— Другите дали разбират за какво става въпрос? Съгласни ли са с мен? — отвърна й Аврелия.

— Разбира се, че разбират. Първо той е фламин Диалис. Освен това всички смятат постъпката му за изключително доблестна — никой друг не е намерил смелостта да се противопостави на диктатора. Никой, дори Мамерк. Аз — само понякога… На него му харесва. Имам предвид, на татко. На повечето тирани им харесва да имат опозиция. Те всички презират слабохарактерните същества, дори да се заобикалят с тях. Затова ти ще застанеш начело на делегацията. И ще се бориш смело!

— Винаги съм го правила — увери я майката на Цезар.

Хризогон също се намираше сред тях и отправяше ласкателства на всеки от гостите. Започваше да му се носи слава, че е от хората, най-силно облагодетелствани от проскрибциите. За няколко месеца беше натрупал огромно състояние. Най-накрая притича един от слугите, прошепна му нещо и Хризогон поведе просителите към двойните врати на атрия. След това се отдръпна встрани и пусна делегацията пред себе си.

Сула беше в лошо настроение. Ядосваше се, че са го изиграли няколко жени, още повече че той се беше усетил навреме, но не бе имал смелостта да им откаже. Не беше честно! Жена му и дъщеря му го бяха умолявали, ласкали, бяха му внушили, че ако извърши тази услуга за тях, ще му бъдат вечно благодарни, ако ли пък им откаже, никога няма да му простят. Далматика не се беше държала особено нахално, още живееше със страха от мъжа си, и то не толкова заради самия него, колкото заради някогашните си изживявания с покойния Скавър. Но Корнелия Сула беше негова родна дъщеря и беше същинска напаст! Как съумяваше Мамерк да живее в един дом с нея и да изглежда щастлив човек? Може би защото никога за нищо не й противоречеше. И постъпваше правилно. На какви унижения се подлага мъжът, за да има хармония в семейството! На какви унижения щеше да се подложи и самият Сула.

Но пък от друга страна, подобна среща щеше да разнообрази скучния живот на един римски диктатор. На Сула му беше скучно! Рим винаги го караше да скучае. Дори да е затънал в държавните дела, той усещаше как градът шепнешком му напомня за всички забранени удоволствия: за пиршествата, на които нямаше да го поканят, за обществените слоеве, с които не биваше да се обвързва… за Метробий. Замисли се за Метробий. Не го беше виждал отдавна.

Никога нямаше да забрави първата вечер, когато се срещна с младия грък. Беше пиянска оргия, на която Сула се беше облякъл като горгоната Медуза и си беше сложил венец от живи змии в косата. Всички бяха пищели от страх и гледаха да стоят по-далеч от него! Но не и Метробий, изкусителния Купидон с шафранената боя, която се беше размазала по потните му бедра и сладкото задниче…