Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

— Нямам търпение да видя земите ти — изрече замислено Емилия Скавра. — Щом съм в състояние да пътувам, Велики, веднага заминаваме… Обещал си ми.

Бяха седнали един до друг на кушетката и той я погали точно където най-много й се искаше. Сетне започна да я целува по сияещото й от щастие лице.

— Още! — извика тя, когато Помпей се спря.

В невъзможно сините му очи заиграха игриви искрици.

— Кое е лакомото прасенце? Лакомото прасенце знае най-добре от всички какво иска да яде.

Емилия прихна: Помпей много обичаше да я слуша как се смее като малко дете. В следващия момент с такава страст я желаеше, че веднага се отдръпна назад.

— О, да му се не знае проклетото дете! — ядоса се Емилия.

— Всеки момент, котенцето ми — опита се той да я утеши. — Да се отървем първо от Глабриончо, пък после ще пробваме и едно за нас.

Помпей наистина се бе показал завидно сдържан. Искаше на всяка цена да докаже на цялата фамилия от надменни и тесногръди Цецилий Метели, че знае да се държи като любящ съпруг, нищо че го смятат за човек с долен произход. Той се нуждаеше на всяка цена да докаже, че не стои по-долу от новите си роднини.

Научил за близките връзки между младия Марий и Преция, Помпей придоби навика да посещава често луксозния й дом. Според него не беше унизително, ако споделеше нечий чужди ласки, стига този някой да е знатна, благородна или поне харесвана от всички дама. Освен това Преция знаеше да го задоволява по начин, по който Емилия Скавра едва ли би могла. Жените служеха за това да раждат деца, макар на бедната Антистия да не й беше позволено дори това.

Ако Помпей се радваше на идеята, че се е оженил повторно, това се дължеше на вродената му способност сам да радва жените. Той не си пестеше ласките и комплиментите за Емилия Скавра. Колкото повече го обикнеше, толкова по-добре и за двамата. Но понеже си беше хитрец, Помпей никога не се възмущаваше, ако Емилия изпаднеше в мрачно настроение, ако започнеше да плаче или дори започнеше да го кори за това-онова. Нито Антистия навремето нито Емилия Скавра в момента си даваха сметка, че съпругът им манипулира тях, докато те си въобразяват, че го манипулират. Всички бяха доволни, до конфликти не се стигаше.

Помпей просто не знаеше как да се отблагодари на Сула за това, че му предложи за жена дъщерята на самия Скавър Принцепс Сенатус. Помпей знаеше, че е достоен за дъщерята на човек като Скавър, но все пак се радваше при мисълта, че не друг, а Сула го беше сметнал за достоен. Разбира се, Помпей не беше наивник, разбираше, че той е искал преди всичко да го обвърже към себе си с роднинска връзка, но това не го обиждаше, напротив — още повече го радваше. Римски аристократчета като Глабрион можеха да бъдат прогонени ей така, за нищо, но лично диктаторът бе решил изпадналият в немилост Глабрион да бъде заменен от Гней Помпей Велики. Та не можеше ли Сула да предложи ръката на Емилия на племенника си Публий Сула? Или на стария си фаворит Лукул?

Помпей бе твърд в решението си да не влиза в Сената, но това не означаваше, че трябва да се държи настрана от диктатора и приближените му; напротив, в последно време мечтите му се бяха насочили към нова цел — той щеше да се превърне в единствения военен герой в римската история, който още не е станал сенатор, но вече е поел команден пост, какъвто се полага на бивш консул. Всички разправяха, че било невъзможно. Всички му се надсмиваха и подиграваха. Но човек много рискуваше, когато си позволяваше да се подиграва на Гней Помпей Велики! Рано или късно щеше да накара всички да го разберат — и то не, като заповяда смъртта им, така би действал само някой Марий, — не и като ги проскрибира като Сула. Враговете му щяха да изпият своята горчива чаша, като се видеха принудени да отидат при него; така щеше да ги манипулира Помпей, Че един ден те щяха да лазят в краката му, да целуват ръцете му и щяха да се убедят колко погрешно мнение са имали за самите себе си. А това щеше да донесе далеч по-голяма радост на Помпей, отколкото да ги гледа как умират заради грешките си.

В името на всичко това той съумяваше да възпира желанието си към привлекателната Емилия, задоволяваше се с чести посещения у Преция и се утешаваше, като гледаше как бързо се издува коремът на Емилия Скавра — следващия път щеше да се издува с неговото дете.

Очакваше се Емилия да роди в началото на декември, но събитието се случи в края на октомври. Дотогава бременността не й бе създавала затруднения, затова внезапното раждане изненада всички, най-вече лекарите й. Мъничкото момченце, което се яви на бял свят толкова по-рано от обичайното, умря на другия ден, а скоро след него почина и самата Емилия Скавра.