Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Като те слушам, явно е трябвало да го направя.

Мартин Вангер остави вестника на масата пред Микаел. Бяха му отделили две колони на първа страница за анонс. Продължението следваше на четвърта. Микаел прочете заглавието.

ТУК СЕ КРИЕ ОСЪДЕН ЗА КЛЕВЕТА ЖУРНАЛИСТ

Към текста имаше снимка, направена с телеобектив от възвишението на църквата от другата страна на моста, която бе уловила Микаел, точно когато излизаше от къщата си.

Журналистът Кони Туршон бе изрисувал портрета на Микаел с майсторска ирония. Статията представяше накратко аферата „Венерстрьом“ и изтъкваше, че Микаел е напуснал засрамен „Милениум“ и съвсем наскоро е излежал присъдата си. Материалът завършваше с обичайното изречение, че Микаел е отказал всякакъв коментар. Публикацията бе написана с такъв тон, че едва ли в Хедестад щеше да остане човек, който да не знае, че в града му се разхожда Една Ужасно Съмнителна Кръгла Нула. Нито едно от твърденията в статията не бе подсъдно, но те бяха така увъртени, че представяха Микаел в доста съмнителна светлина; снимките и текстът бяха подбрани тенденциозно, сякаш описваха политически терорист. „Милениум“ бе представен като „Агитационен вестник“ със съмнителна достоверност, а книгата на Микаел за икономическите журналисти бе характеризирана като сбор от „противоречиви твърдения“ за уважавани представители на гилдията.

— Микаел… Нямам думи да изразя чувствата, които тази статия събужда у мен. Отвратителна е.

— Става дума за поръчкова работа — отвърна Микаел спокойно.

Той се вгледа изпитателно в Мартин Вангер.

— Надявам се да разбираш, че аз нямам нищо общо с това. Задавих се с кафе, когато я прочетох.

— Кой стои зад това?

— Проведох няколко телефонни разговора тази сутрин. Кони Туршон е назначен през лятото по заместване. Но статията е поръчана от Биргер.

— Не знаех, че Биргер има влияние върху вестника — той все пак е общински съветник и политик.

— Официално няма. Но главният редактор на „Куриерн“ е Гунар Карлман, син на Ингрид Вангер от страната на Юхан Вангер. Биргер и Гунар са близки приятели от години.

— Разбирам.

— Ще наредя Туршон веднага да бъде уволнен.

— На колко години е той?

— Честно казано, не знам. Никога не съм го виждал.

— Не го изхвърляй. Когато ми позвъни, звучеше като доста млад и неопитен журналист.

— Това не може да бъде подминато без последствия.

— Мен ако питаш, цялата ситуация е доста абсурдна. Главният редактор на един притежаван от семейство Вангер вестник напада друг вестник, където Хенрик Вангер е акционер и член на Управителния съвет. Тоест главният редактор Карлман напада теб и Хенрик.

Мартин Вангер се замисли над думите на Микаел, но поклати бавно глава.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Трябва да потърся отговорност от точния човек. Карлман е акционер в концерна и постоянно ми забива нож в гърба, но това прилича по-скоро на отмъщението на Биргер, задето го отряза в коридора на болницата. Ти си му трън в очите.

— Знам. Точно затова смятам, че Туршон носи най-малка вина от всички. Изобщо не е лесно на един млад журналист на временна работа да откаже на главния редактор, когато той му нарежда как да пише.

— Мога да изискам да поместят официално извинение, адресирано до теб, на страницата с новините утре.

— Няма нужда. Това ще се превърне в една дълга битка, която само ще влоши нещата.

— Тоест искаш нищо да не правя?

— Няма смисъл. Карлман ще започне да създава проблеми и в най-лошия случай ще те представи като негодник, който в качеството си на собственик се опитва да влияе незаконно върху свободата на словото.

— Извини ме, Микаел, но не мога да се съглася с теб. Аз също имам право да изразя мнение. Смятам, че тази статия вони, и възнамерявам открито да заявя личната си позиция. Аз все пак замествам Хенрик в Управителния съвет на „Милениум“ и тази роля не ми позволява да подмина подобни инсинуации.

— Окей.

— Ще изискам право на отговор. И ще представя Карлман като идиот. Сам си е виновен.

— Добре, трябва да постъпиш както намериш за добре.

— Освен това за мен е много важно наистина да разбереш, че нямам нищо общо с тази мерзка атака.

— Вярвам ти — отвърна Микаел.

— Има и още нещо. Не смятам, че сега е най-подходящият момент да повдигам въпроса, но това прави скорошния ни спор още по-актуален. Много е важно да се върнеш на работа в „Милениум“, за да покажем, че сме единни. Иначе няма как да заглушим злите езици. Аз вярвам в „Милениум“ и съм напълно убеден, че заедно можем да спечелим тази битка.