Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Хасинта не се съгласяваше. Тя решително искаше живи пискуни макар и да излязат рахитични и грозни, макар после да са палави, болнави и празноглави; макар и да я убият с неприятности като пораснат. Двете й по-големи сестри раждаха всяка година като майка й. А тя — нищо, дори и надежда. И каква нелепост, Канделария, която беше омъжена за бедняк, беше добила две деца от една бременност. А тя, която беше богата, нямаше дори и половината!… Господ, без съмнение, вече се беше вдетинил.

Сега да се насочим към нещо друго. Семейство Санта Крус, като богато и високоуважавано, беше много добре поставено и имаше приятели във всички среди — от най-висшите до най-низшите. Интересно е да се отбележи как нашата злощастна в други отношения епоха ни показва едно честито смешение на всички класи, по-точно казано — сговор и помирение на всички тях. В това отношение нашата страна превъзхожда други, където се чака да бъдат решени сериозните исторически спорове за равенството. Тук проблемът бе решен лесно и мирно благодарение на демократичната закалка на испанците и на не особено благороднически предубеждения. Един голям национален недъг, службогонството, също има своя дял в това велико завоевание. Канторите станаха дънерът, на който бяха присадени историческите клони, а от тях покараха като приятели разореният благородник и възгорделият се от една университетска титла плебей. От приятели те скоро станаха и роднини. Това смешение се превърна в едно благо и благодарение на него не ни ужасява заразата на социалната война, защото вече имаме в кръвта си смекчен и безобиден социализъм. Неусетно, с помощта на бюрокрацията, на бедността и на академичното обучение, което получават испанците, всички класи се обвързаха взаимно, а техните членове се промъкват от една в друга класа, изтъкавайки гъста мрежа, която свързва и сплотява народната маса. Потеклото не означава нищо у нас и всичко, което се казва за благородническите титли, е приказки. Няма други разлики освен съществените, тия, които се основават на доброто или лошото възпитание, на това, дали си глупав, или умен, на несъответствията на духа, вечни като атрибутите на самия дух. Другото позитивно определение на класата — парите, се основава на толкова неизменни икономически принципи, колкото неизменни са и физическите закони, и да решиш да им попречиш е все едно да се опиташ да изпиеш морето.

Приятелството и родството на фамилиите Санта Крус и Арнайс могат да бъдат пример за оная блажена бъркотия на социалните класи; ала кой е смелчагата, дето ще се реши да направи статистика на гранките на едно тъй разклонено и заплетено родословно дърво, което по-скоро прилича на поветица, чиито филизи се кръстосват, качват се, слизат и се губят в пролуките на един прегъст листак? Такова начинание може да се предприеме само с помощта на Еступиня, който знае на пръсти историята на всички търговски фамилии в Мадрид и на всички бракове, които са се сключили от половин век насам. Дебелият Арнайе също си умира да говори за потекла и да търси роднинства, проучвайки бедния произход на горди богатства и да набляга на неравенството на известни бракове. На тях, в интерес на истината, се дължи образуването на демократичната почва, върху която се гради испанското общество. От един разговор между Арнайс и Еступиня изскочиха следните новини.

Вече знаем, че майката на дон Балдомеро Санта Крус и тая на Гумерсиндо и Барбарита Арнайс бяха роднини и произлизаха от естремадуреца 128 128 От град Естремадура — Б.пр. и седларя Трухильо. Сегашната банкова къща „Трухильо и Фернандес“ с безупречната си достопочтеност и солидност произлиза от същия дънер. Барбарита значи е роднина на главата на тая къща, макар че това роднинство се оказа малко далечно. Първият граф Трухильо е женен за една от дъщерите на знаменития търговец Касаредонда, който доби огромно състояние от продажбата на денкове от „коруняс“ и „виверос“ 129 129 Видове платна по името на съответните градове. — Б.пр. за облекло на войската и на националното опълчение. Друга от дъщерите на маркиз Касаредонда беше херцогиня Гравлин. Тука вече имаме безпогрешно свързване на старинната аристокрация и съвременната търговия.

Но в Кадис има една стара и богата търговска фамилия, която, като никоя друга преплете и обърка нишките на обществото. Дъщерите на знаменития Бониля, вносител на забрадки и по-късно банкер и производител на вина, се омъжиха: едната — за Санчес Ботин, собственик, от рода, от който произхождат генералшата Минио, маркиза Тейерна и Алехандро Санчес Ботин; другата — за един от рода Моренос в Мадрид, съосновател на „Петте Гилдии“ и на банката „Сан Фернандо“, а третата — за херцог Трастамара, от който произхожда Пепито Трастамара. Единственият син на Бониля се ожени за една Трухильо.