Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Съпрузите се връщаха от Кадис с пощенския влак. Не мислеха да се спират вече никъде и щяха да пристигнат направо в Мадрид. Бяха много доволни, жадуваха да видят близките си и да дадат на всекиго подаръка. Хасинта, макар и човъркана от онуй червейче, беше решила да не подхваща повече въпроса, погребвайки го в паметта си, докато времето го изтрие завинаги. Ала като пристигнаха на гара Херес 124 124 Град в Испания със световноизвестно винопроизводство. — Б.пр. , случи се нещо, което неочаквано съживи онова, дето и двамата искаха да забравят. Та… от бюфета на гарата те видяха да излиза проклетият англичанин от злополучната вечер, който ги позна веднага, и отиде да ги поздрави много изискано и елегантно и да им предложи някоя и друга чашка. Като се отърваха от него, Санта Крус го проклина и руга, като казваше, че някой ден трябва да му се удаде случай да удари двете плесници , които англичанинът си е заслужил. „Този, смахнатият, бе виновен да се подредя оная нощ тъй и да ти наговоря онези ужасии…“

Оттук започна да се заплита разговорът, докато повторно стигна черната точка . Хасинта не искаше да таи в душата си една мисъл, която пазеше, и в първия удобен случай я изтръгна от себе си:

— Горките жени! — възкликна тя. — Все най-лошият дял е за тях.

— Мила моя, нещата трябва да се преценяват в подробности, да се проучват обстоятелствата… да се види обкръжаващата среда… — каза Санта Крус, приготвяйки всички сечива за конвенциалната диалектика, с която се доказва всичко, което трябва.

Хасинта се остави да бъде ласкана. Не се сърдеше. Ала в душата й ставаше нещо съвсем ново за нея. Две различни чувства се размесваха там, като се редуваха да вземат превес едно над друго. Тъй като обожаваше съпруга си, тя се чувствуваше горда, че той е презрял друга, за да вземе нея. Тази гордост е първична и всякога ще съществува, дори и в най-съвършените създания. Другото чувство произлизаше от дълбоката принципност, която укрепваше в благородната й душа и й вдъхваше протест против опозоряването и безжалостното изоставяне на непознатата. Колкото и да го умаловажаваше Дофина, той беше опозорил човешкия род. Хасинта не можеше да го скрие от себе си. Победите на нейното самолюбие не й пречеха да види, че под триумфа й имаше една смазана жертва. Може би жертвата си го заслужаваше, ала победителката нямаше нищо общо с това, дали го заслужава, или не и в олтара на душата си запалваше на тая жертва една свещица на състрадание.

С проницателността си Санта Крус го разбра и се мъчеше да отърве съпругата си от неудобството да съчувствува на онази, която, без съмнение, не го заслужава. За целта той пускаше в ход цялата машинария, повече лъскава, отколкото солидна, на своите разсъждения, заучени в търговията с човешкото лекомислие и в повърхностните четения. „Мила моя душице, трябва да се съобразяваме с действителността. Има два свята — тоя, който се вижда, и оня, който не се вижда. Обществото не се управлява с чисти идеи. Добре щяхме да се наредим… Аз не съм толкова виновен, колкото изглежда на пръв поглед; забележи добре. Различията по възпитание и по класа винаги дават една голяма разлика на поведението в човешките отношения. Това не го казват десетте заповеди; казва го действителността. Социалното поведение си има своите закони, които не са записани никъде, ала които се чувствуват и не могат да се нарушат. Допуснах грешки, кой го оспорва, но я си представи, че бях останал сред ония хора, че бях изпълнил обещанията си към Хлапачката … Не искам да ти говоря повече. Виждам, че се смееш. Това ми доказва, че подобна постъпка е абсурд. Лудост би било да се измине пътят, който, гледан оттам, изглеждаше правият път. Гледан оттук, вече е нещо друго, различно. По отношение на морала правото и кривото са според това, откъде се гледа. И тъй, нямаше друг изход, освен да сторя онова, което сторих, и да се спася… Да пропада, който ще пропада. Светът е такъв. Аз трябваше ли да се спася, да или не? Тогава, щом трябваше да се спася, нямаше друг изход, освен да скоча от кораба, който потъваше. При корабокрушенията винаги има някой, който се удавя… А в конкретния случай с изоставянето също има още много да се говори. Някои думи не означават нищо от само себе си. Трябва да се видят фактите… Аз я търсих, за да й помогна; тя не пожела да се появи. Всеки си има своята участ. Нейната беше тази — да не се появи, когато аз я търсих.“

Никой не би помислил, че човекът, който разсъждаваше по този тъй изкусно тънък и парадоксален начин, беше същият, който няколко нощи преди това под въздействието на алкохола беше излял цялата си душа с оная прибързана и брутална искреност, дето може да се сравни само с физическо повръщане, предизвикано от някакъв много силен еметик 125 125 Лекарствено средство за повръщане. — Б.пр. . А после, когато избистреният му ум го правеше господар на всички ония хитрини, които владее начетеният и светски човек, от устните му не се откъсна нито едно недостойно слово, нито една спонтанност, пазена в съзнанието му тъй, както се пазят пъстроцветни дрипи в някой ъгъл на къщата на човек, който е бил комедиант, макар и само от увлечение. Всичко беше условност и изкусна фраза у тоя човек, който обличаше мислите си в думи като в дрехи, изгладени от езика му.