Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Хасинта, която още не познаваше живота, се оставяше да бъде заслепена от примамливите способности на съпруга си. И го обичаше толкова много, може би заради същите тия способности, както и заради други, та нямаше нужда да прави никакво усилие, за да повярва всичко, което той й казваше, макар че му вярваше повече от доверие, отколкото от убеденост. Те бъбриха дълго време, смесвайки споровете си с дискретни ласки (защото в Севиля се качиха хора във вагона, та не можеше и да се мисли за целувки), а когато нощта падна над Испания, по чийто диагонал я прекосяваха, те заспаха някъде към Деспеняперос 126 126 Дефиле в планината Сиера Морена. — Б.пр. , сънуваха колко много се обичат и се събудиха най-сетне в Алкасар 127 127 Алкасар де Сан Хуан, град в Испания. — Б.пр. с приятната мисъл, че скоро пристигат в Мадрид, че ще видят близките си, че ще разкажат всички перипетии на пътешествието (освен сценичката от оная нощ) и че ще раздадат подаръците.

На Еступиня носеха бастун, чиято дръжка представляваше глава на папагал.

Минаваха месеци, минаваха години, а в този честит дом цареше мир и сговор. Не е имало в Мадрид по-задружна фамилия от Санта Крус, съставена от две двойки; нито е възможно да си представим съвместимост на характери като тая, която съществуваше между Барбарита и Хасинта. Много пъти съм виждал свекървата и снахата заедно и, бога ми, при тях много малко личеше разликата във възрастта. За петдесет и трите си години Барбарита съхраняваше една възхитителна свежест, съвършено тяло и поразителни зъби. Наистина косата й беше, кажи-речи, съвсем бяла, макар да изглеждаше по-скоро напудрена в стил Помпадур, отколкото побеляла от възрастта. Ала това, което я подмладяваше, беше постоянната й приветливост, оная незлоблива и чаровна усмивка, която озаряваше лицето й.

Наистина нямаше защо да се оплакват от съдбата си тия четирима души. Случва се господ да не се чувствува длъжник на отделни хора и на цели фамилии, въпреки че те искат ли, искат. Това е така, защото човешката природа има един недъг — да проси; в това няма съмнение. Ето и пример — членовете на рода Санта Крус, които се радваха на цветущо здраве, бяха богати, уважавани от всички и се обичаха най-нежно. Какво им липсваше? Изглежда, че нищо. Ама някой от четиримата просеше. Когато една съвкупност от благоприятни обстоятелства сложи в ръцете на човека твърде много блага, лишавайки го същевременно от едно-едничко, фаталността на човешката природа или принципът на недоволството, намиращ се изглежда в калта, от която сме замесени, го подбуждат да желае тъкмо това мъничко, което не му е предоставено. Здраве, любов, богатство, покой и други облаги не задоволяваха душата на Хасинта; и година след сватбата, а още повече — на втората година, тя горещо желаеше това, което нямаше. Клетата жена! Имаше всичко освен дечица.

Тази мъка, която в началото бе лека — незначителна досада, някакво нетърпение, скоро се превърна в болезнено чувство за пустота. Не беше християнско, както казваше Барбарита, да се отдадеш на отчаяние поради липсата на потомство. Господ, който ги бе дарил с толкова други блага, ги беше лишил от това благо. Не оставаше нищо друго, освен да се примирят и да славословят ръката на онези, който показва всемогъщество както да дава, така и да отнема.

Така утешаваше тя снаха си, която й беше повече от дъщеря; но някъде вътре в себе си желаеше също толкова, колкото и Хасинта, появата на някое момченце, което да увековечи рода и да зарадва всички. Премълчаваше горещото си желание, за да не увеличи мъката на другата, ала забелязваше жадно всичко, което би могло да е признак, подхранващ надеждите за потомство. Но къде ти! Минаха година, две и — нищо; нито дори някакви мъгляви предположения, дето разтупват сърцата на ония, които сънуват майчинството, и понякога ги тикат да приказват и вършат много глупости.

— Не бързай, дъще — казваше Барбарита на снаха си. — Още си много млада. Не бери грижа за дечица, все ще ги имаш и ще се напълниш с потомство, и ще ти омръзне, както омръзна на майка ти, и ще молиш бога да не ти дава повече. Знаеш ли какво? Тъй сме по-добре. Децата преобръщат всичко наопаки и създават само неприятности. Морбили, дифтерит… Пък да не ти разправям за кърмачките!… Каква напаст!… После ставаш същинска робиня… Че дали се хранят, че да не им стане тежко на стомаха, че да не паднат и да си пукнат главата. След това идват наклонностите, които проявяват. Дали не са от лошо естество… дали ще учат… отде да знаеш…