Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Барбарита не говореше с всички особи, които се появяват в тази заплетена поветица. Избягваше мнозина поради това, че се намираха прекалено високо; други едва ли забелязваше, защото се намираха много ниско. Нейните истински приятелства, както признатите й родства, не бяха многобройни, макар че обхващаха един много широк кръг, в който се преплитаха всички йерархии. В един и същи ден, като излизаше на разходка или на покупки, тя разменяше умерено сърдечни поздрави с дъщерите на Руис-Очоа, с генералшата Минио, с Адела Трухильо, с един богат Вилюендас, с един беден Вилюендас, с търговеца на риба, роднина на Саманиего, с херцогиня Гравлин, с един Морено-Валиехо — магистрат 133 133 Висш съдебен или административен служител. — Б.пр. , с един Морено-Рубио — лекар, с един Морено-Хауреги — шапкар, с един Апариси — каноник 134 134 Католически духовник, главен предстоятел в катедрала. — Б.пр. , с няколко продавачи, с една дума — какви ли не хора, на които всеки по-малко оправен от нея човек непременно би объркал имената и титлите.

И най-увереният ум не е в състояние да следи в обърканата им заплетеност ластрите на това исполинско дърво на мадридските родове. Нишките се кръстосват, губят се и повторно се появяват там, където най-малко се очаква. След хиляда чупки нагоре и още толкова надолу те се събират, разделят се и от тяхното свързване или разклоняване излизат нови връзки, нови объркани конци. Любопитно е да се види как се допират краищата на огромния клонак; например когато Пепито Трастамара, който носи името на извънбрачните деца на дон Алфонмо XI 135 135 Карл на Кастилия и Леон (1311–1350), имал любовни връзки с някоя си Леонора де Гусма̀н, от която имал няколко незаконни дена, между които е и бъдещият Хенрих II де Трастамара. — Б.пр. отива да иска пари от Кандидо Саманиего, заемодавец-лихвар, особа от Дружеството за защита на нуждаещи се господарчета .

Сантакрусовци живееха в собствената си къща на улица „Понтехос“ срещу площадчето със същото име — имот, закупен от покойния Апариси, един от съдружниците на Филипинската компания. Стопаните заемаха първия етаж, който беше необятен, с дванадесет балкона към улицата и големи вътрешни удобства. Барбарита не би го сменила за никой от модерните хотели, в които всичкото пространство се заема от стълби и които освен това са отворени на всички страни. Тя си имаше предостатъчно стаи — и всичките се обхождаха наведнъж, от гостната до кухнята. Нито пък би сменила своя квартал, оня бъбрек на Мадрид , в който се беше родила, за никоя от ново-новеничките махали, които се славят като по-проветриви и весели. Каквото и да казват, квартал „Саламанка“ е село… Добрата госпожа беше толкова привързана към парчето земя на родното си предградие, че според нея не можеше да бъде мадридчанин оня, който не чува сутрин кухото кънтене на бъчвите на водоносците при фонтана „Понтехос“; оня, който не чува сутрин и следобед шумотевицата, вдигана от пощенските коли; оня, който не усеща по всяко време дюкянджийския полъх на улица „Постас“ и не слуша по Коледа думканията и подрънкванията на дайре откъм площадчето „Санта Крус“; оня, който не чува биенето на часовника на Централната поща тъй ясно, сякаш е в дома му; оня, който не вижда да минават инкасаторите на банката, натоварени с пари, и раздавачите, излизащи на върволица. Барбарита беше свикнала с околните шумове, сякаш й бяха приятели, и не можеше да живее без тях.

Къщата беше толкова голяма, че двете двойки живееха в нея нашироко и пак оставаше място. Имаха малко старомодна гостна с три балкона. Отляво следваше будоарът на Барбарита, после — друга стая, след туй — спалнята. Вдясно от гостната беше тъй нареченият кабинет на Хуанито не защото той имаше нещо да върши там, а защото вътре имаше маса с мастилница и два красиви шкафа за книги. Беше една много добре подредена и удобна стая. Будоарчето на Хасинта, съседно на тази стая, беше най-хубавото и елегантно помещение в къщата и единственото тапицирано с плат; всички останали бяха драпирани със съмнително изискана хартия в преобладаващо сиво и златисто гълъбово. В стаята на Хуанито се виждаха няколко много хубави акварела, купени от него, и две-три маслени картини, всички избрани и от сносни фирми, защото Санта Крус имаше добър вкус в сравнение с общо наложения. Мебелите бяха от атлаз или от плюш и коприна, съчетани според модата, като трябва да отбележим, че онова, което се виждаше там, не шокираше с оригиналност, нито пък с тривиалност. После следваше спалнята на младата двойка, която се отличаваше от родителската преди всичко с това, че докато възрастните имаха общо ложе, младите спяха в две отделни легла. Те бяха от чисто дърво и много елегантни, с балдахини от синя коприна. Родителската спалня приличаше на махагоново скеле с възглаве като шлем и колони в олтар на Светия четвъртък. Спалнята на „пиленцата“ се свързвайте със сервизни помещения и две големи стаи, които Хасинта отреждаше за децата… когато бог щеше да й ги даде. Бяха мебелирани с това, което оставаше от стаите, когато се пренареждаха, и видът им беше крайно разнороден. Ала окончателната наредба на тези празни помещения беше завършена във въображението на Хасинта. Тя вече беше предвидила даже и последните дреболии и всичко, което трябваше да се сложи там, когато случаят дойдеше.