Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Трапезарията беше вътрешна, с три прозореца към патиото, с голяма маса и кухненски шкафове от орехово дърво, пълни с най-фин китайски фаянс, всеизвестната гарнитура от столове, обковани с кожа, а по стените — тапети, имитиращи дъб, летви, също ковани, и маслени натюрморти, нелоши, с неизменния резен диня, убития заек и няколко парчета мерлуза, които бяха така добре нарисувани, че сякаш миришеха лошо. Кабинетът на дон Балдомеро също беше вътрешен.

Сантакрусовци бяха записани за едно ландо 136 136 Вид четириместен файтон с гюрук, който служи едновременно за каляска и за карета. — Б.пр. . Виждаха ги на разходка, ала техният разкош беше от тоя, дето не привлича вниманието . Хуан обикновено държеше от време на време файтон или двуколка, която той караше много добре, имаше също кон за езда; ала тъй несдържано се увличаше по разнообразието, че малко след като вземеше един кон, вече започваше да му намира недостатъци и искаше да го продаде, за да купи друг. Двете двойки си гледаха живота, ала без да парадират, и винаги избягваха да се открояват и вестниците да ги наричат амфитриони 137 137 Любезен домакин (по името на древногръцки, тивански цар, герой от едноименни комедии на Плавт и Молиер, прочут със своето гостоприемство). — Б.пр. . Хранеха се добре; у тях имаше много малко етикет и в замяна — известна патриархалност, защото понякога на масата сядаха хора от бедната класа, а друг път — много почтени, които са се разорили. Нямаха готвач с бяла шапка, а една дългогодишна много изпечена готвачка, която можеше да мери способностите си с кой да е главен , помагаха две чирачки, които бяха по-скоро ученички.

В началото на всеки месец Барбарита получаваше от съпруга си хиляда дуро. Дон Балдомеро се ползуваше от една рента от двадесет и пет хиляди песо, отчасти — наеми от неговата къща, отчасти — акции от Испанската банка, а останалото получаваше от участието, което си запазваше в бившия си склад. Освен това даваше на сина си по две хиляди дуро на всеки шест месеца за лични разходи, а при различни случаи му предлагаше малък капитал, за да предприеме търговия за своя сметка; но на момчето си му беше добре с безгрижната леност и не искаше да си има никакви главоболия. Остатъка от рентата си дон Балдомеро влагаше, като купуваше още акции всяка година, или го трупаше, за да се сдобие с още една къща. От онези хиляда дуро, които доня Барбарита вземаше всеки месец, тя даваше на Дофина две-три хиляди реала, та с тях и с онова, което получаваше от баща си, той да бъде като на седмото небе; а останалите седемнадесет хиляди реала бяха за ежедневните разходи на къщата и за тия на двете дами, които се оправяха много добре в разпределението им, без между тях да стане и най-лека разпра. За въртенето на домакинството се грижеха и двете, ала най-вече свекървата, която проявяваше известна склонност към просветен деспотизъм. Снахата имаше деликатната способност да уважава това и когато видеше, че някое нейно разпореждане е отменено от самовластницата, съгласяваше се с нея. Барбарита беше главен управител от прага навътре и самият й съпруг, след като благоговейно й предаваше парите, нямаше защо да мисли за нищо в къщи, като не се смятат летните пътувания. Тя заплащаше всичко, от наема за колата до песетата за „Ел Имперсиал“ 138 138 Мадридски вестник от онова време. — Б.пр. , без да е принудена да води сметки за едно тъй сложно разпределение, нито да записва някакви цифри. Нейната аритметична точност беше така възхитителна, че нито веднъж не прехвърли колебливата граница, която богатите престъпват толкова лесно; дойдеше ли краят на месеца, винаги имаше едно салдо , с него помагаше известни благотворителни начинания, за които ще се говори по-нататък. Хасинта винаги харчеше много по-малко от онова, което й даваше свекърва й за дреболии; не обичаше да подновява често гардероба си, нито да увеличава богатството на модистките. Навиците на спестовност, придобити в детството, бяха тъй вкоренени, че макар никога да не й липсваха пари, тя водеше в къщи шивачка, за да крои и шие дрехи и да поправя костюми — работи, които други по-малко богати дами обикновено поръчват навън. И за нейно щастие нямаше защо да си блъска главата, да измисля място за излишъците си, тъй като налице беше сестра й Канделария, която беше бедна и се пълнеше с потомство. Неомъжените й сестрички също получаваха от нея чести подаръци — я модни шапчици, я фишу или наметалце и цели облекла, току-що дошли от Париж.