Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Няколко дни Макси не забелязваше бягството (това е точната дума) на жена си. Но когато си даде сметка, неспокойствието, което го обзе, засили още повече досадата на клетата доня Лупе. Тя се замисли сериозно дали не е време да изпрати племенника си в лудница. Беше й много мъчно да се раздели с него и да го повери в ръцете на наемници, но друг изход нямаше. Извика Хуан Пабло, за да обсъдят въпроса и вземат най-правилно решение. По това време Хуан Пабло се бе вече преместил от затвора в здравеопазването и може би щеше да настани брат си в „Леганес“, в специално отделение на половин издръжка или пък без да се плати и грош.

Като напусна дома на своя мъж, Фортуната реши да се отбие при дон Еваристо, преди да отиде в новото си жилище. Той бе първият човек, с когото трябваше да поговори за критичното положение, в което бе изпаднала. Да му разкаже за случилото се беше вече истинско наказание за порочността й, защото самата мисъл за това й внушаваше страх. Хубаво щеше да я смъмри Фейхо, като разбереше, че неговата лудетина е направила на пух и прах уроците му за поведение, които той, милият старец, бе изложил с толкова жар и нежност на раздяла. Колко по-добре щеше да бъде, ако изобщо не се беше разделяла с този несравним човек. Тя би го понасяла в грохналата му старост и би била щастлива да се грижи за него като за невинно дете. Като стигна площад „Карос“ и като видя улица „Дон Педро“, я обзе съмнение, дали ще й стигне кураж да разкаже последните си лудории на своя приятел. Изкачи трепетно широкото стълбище с много саксии и застлано с килими, тъй като предишната вечер в легацията се беше състояло шумно празненство по случай рождения ден на императора. Научи го от доня Пака, когато я запита как е господарят й.

Снощи беше много неспокоен, понеже на първия етаж празнуваха и колите не спряха да идват и да си отиват чак до разсъмване. Обикновено къщата е много тиха, но почне ли да се вдига шум, все едно, че светът се проваля. Ама какво ни интересува нас, че тоя император, да го вземат дяволите, навършва еди-колко си години. Хубаво главоболие ни създаде снощи. Влезте. Малко е завеян днес от снощната дандания.

Състоянието на дон Еваристо бе окаяно. Краката му бяха почти напълно парализирани и слугата го извеждаше на разходка с количка. Ходеше да се препича на слънце във Вистиляс, понякога по „Виадукто“ стигаше до площад „Ориенте“. Никога не ходеше до центъра на града и на познатите и приятелите от най-оживените части на Мадрид паралитичното му съществуване и принудата да живее в краен квартал им се струваше преждевременна смърт, защото от истинския Фейхо, такъв, какъвто го видяхме за първи път, бе останала само сянката. Беше оглушал и употребяваше слушалка, за да лови отделни звуци; интелигентността му беше изчезнала, често губеше памет и потъваше в тъгата на настоящето, без минало и биография, сякаш бе паднал от небето също като метеорит. Развлеченията му вече бяха чисто детски. Часове наред играеше bilboquet 322 322 Детска играчка (фр.) — Б.пр. или се забавляваше с многобройните си котки. Рожбите на красивата придворна дама на доня Пака оставаха у дома поне докато траеше милото им котешко детство. Фейхо сядаше на слънце в удобното си кресло, близо до балкона, и подхвърляше на грациозните си приятели една топка, вързана с конец, радвайки се на прелестните балетни подскоци и дяволии на котенцата. Друг път хвърляше топката по дължината на огромната стая или връзваше с конец един парцал и го дърпаше също като въдичар пръта, за да ги накара да тичат след него. Когато Фортуната влезе, по силата на закона за разнообразието играта с вързаната топка бе приключила и дон Еваристо се занимаваше със своя bilboquet: подхвърляше топката и много рядко улучваше пръчката. Три бели котенца със сиви петна шетаха върху добрия човек. Едно се катереше по одеялото, което покриваше краката му, друго седеше на задните си крака в скута му и миеше с език лапите си, а с лапи — муцунката, а трето се беше настанило на рамото му и следеше оттам с изключителен интерес подскоците на топката, замахвайки с лапа при всяко нейно излитане. Не искаше нищо друго, освен да се докопа до тая чудесна топка.

Лицето на инвалида засия от радост, като видя приятелката си да влиза. В последно време изразяваше чрез смях всичките си чувства. Покани я да седне до него с намерение да продължи невинното си забавление, но трябваше да го прекрати, за да хване слушалката. Фортуната взе едно от котенцата и почна да го гали.