Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Фортуната наистина не изпитваше към своя приятел онова чувство, чието определение е любов, но го уважаваше и се отнасяше с нежност към него поради благородното му държане. За нея той беше най-скромният човек, с когото бе имала връзки през живота си. А колко знаеше той! Какъв опит имаше в живота и как умело го използуваше! За да бъде изпълнен съставеният от него план, за който говореше, първоначално я накара да наеме една скромна стаичка. Не беше от пестеливост, защото бе в състояние да плаща жилище като това, което плащаше Санта Крус, а от предпазливост. Тази порядъчност, която тя желаеше толкова силно, без да съзнава точната стойност на думата, нямаше смисъл; но тъй като не беше порядъчна, трябваше поне да изглежда такава, а това съвсем не беше малко. Скромната стаичка в отдалечен квартал бе вече условие, че поне ще бъде избягнат скандалът. Скоро след като се настани в новото си жилище, дон Еваристо й купи една хубава машина „Сингер“, с която тя много се занимаваше. Посещенията на покровителя й бяха ежедневни, в неопределен час. Понякога ходеше следобед, друг път — вечер. Но винаги се прибираше да спи у дома си. Фортуната имаше нужда от вярна и дискретна прислужница, която да я уважава. Фейхо я търси почти месец и накрая успя да я намери.

Фортуната, която започна новия си живот с примирение, вече се чувствуваше добре и дон Еваристо бе много щастлив.

— Не съм ревнив — казваше й той — и макар че не слагам ръка в огъня за никоя жена, мисля, че няма да ме излъжеш, освен ако не се появи отново хитрият играч. От него наистина се страхувам.

С присъщата си откровеност тя заявяваше, че наистина не се сърди на проклетия виновник за нещастията си… Не можеше да го промени, но ако той я потърсеше отново, щеше да устои и да хвърли с всичка сила почтеността си в мутрата му, за да не бъде такъв хитрец. Когато слушаше това, Фейхо, без да иска, ставаше недоверчив и казваше:

— Да молим бога за всеки случай да не те търси, че ще го затворят в Сегура.

Живееха отделно и не ходеха никъде заедно. Приумицата на Фейхо не бе разкрита и от най-усърдните му приятели. Фортуната не говореше с никого и семейството на мъжа й смяташе, че е напуснала Мадрид. При това установено мълчание и при тази потайност се чувствуваха така добре, че Дон Еваристо не преставаше да се хвали:

— Виждаш ли, пиленце, как по този начин попаднахме в рая? Така се постигат две неща: вътрешно спокойствие и външно приличие. Защо трябва да ми викат стар дон Жуан? А ти защо да бъдеш в устата на хората? Ето кое исках да постигна: за да бъдеш практична жена. Към хората винаги трябва да се отнасяш с уважение. Знам добре, че най-хубаво е да си светец, но тъй като това е трудничко, трябва да си просто сериозен и никога да не даваш лош пример. Добре помни това: на преден план винаги достойнството, приятелко.

И така се въодушевяваше, че стигаше до красноречие:

— Защото, виж какво, малката, аз не проповядвам лицемерието. При някой вид грешки достойнството се състои в това да не ги допуснеш. Не съм съгласен с присвояването на чуждото, с лъжата, която вреди на честта на ближния, нито с подлеца, нито със страхливеца; не понасям също неуважението към военната дисциплина — затова съм много строг, но за всичко, свързано с любовта, достойнството е в това да се пази благоприличие… Не ми се побира, нито ми се е побирало в главата, че е грях, престъпление или дори прегрешение какво, то и да е действие, породено от истинската любов. Затова не пожелах да се оженя… Разбира се, трябва да си имаш нещо наум за хората и да плашиш порочните: затова са били създадени десет божи заповеди вместо осем, които са истинските; другите две не са за мен. Ах, пиленце, ще кажеш, че моралът ми е много странен. Наистина, ако ми кажат, че еди-кой си е откраднал или убил, оклеветил или предизвикал какъвто и да е скандал, ще се възмутя и ако го хвана, повярвай, бих го удушил, но ако дойдат и ми кажат, че някоя жена е изневерила на мъжа си и че някое момиче е избягало от бащиния си дом с годеника си, няма въобще да ми направи впечатление. Истина е, че от благоприличие към обществото ще се направя на изплашен и ще кажа: „Какъв ужас, човече, какъв ужас!“ Но вътре в себе си ще се присмея и ще кажа: „Да се развива светът и да растат родовете, че нали ние сме за това…“

На Фортуната тези разсъждения й се сториха много странни, когато ги чу за първи път, но следващия път установи, че съвпадат с това, което тя бе мислила. Но дали не беше глупост? Защото бе невъзможно тя и Фейхо да са единствено правите в целия свят.