Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Няма да съм аз, който ще избие от главата ви тази идея — каза господинът, усмихвайки се, без да се съмнява в победата си. — И може би дори сте открили квадратурата на кръга.

— Какво казвате?

— Нищо… Мисля си също, че моето предложение ви предоставя възможността да бъдете порядъчна колкото си искате, колкото повече — толкова по-добре… С една дума, не искам да ви отвличам повече и ви оставям сама, за да помислите върху казаното от мен. Продължавайте да чистите, работете, трупайте мебелите, мийте, докато ви подпухнат пръстите, и движение, много движение, междувременно мислете добре за това и утре или вдругиден… не бързам… ще дойда за ответа , както казва селянинът…

Тъй като това, което има да се случи, ще се случи и шеги с живота не се правят, нещата станаха така, както бе поискал дон Еваристо Гонсалес Фейхо. Той добре знаеше, че не може да има друг вариант, стига тази жена да не е луда. Какво друго разрешение можеше да има тя освен неговото предложение? Никакво. За каква почтеност мечтаеше, като не знаеше да работи, не искаше да се върне при мъжа си и нямаше никакво желание да отиде в някое запустяло място и да се храни с корени. Заключението бе, че се случи това, което човешките нужди неумолимо налагаха.

— И за да се убедиш, че мога да оправям нещата и се интересувам от теб — каза й един ден дон Еваристо, който вече й говореше на „ти“, — ще се постарая да избягна скандала между теб и мен. Ще положа изключително усърдие да не разбере затова Хуан Пабло Рубин, който те представи веднъж на улицата, откъдето започна и нашето щастливо запознанство, помниш ли? Трябва да крием и пазим тая връзка, доколкото човешките възможности ни позволяват, ще видиш колко добре ще бъдем. Ще те науча да бъдеш практична и когато станеш такава, няма да повярваш, че в живота си си вършила толкова глупости, противоречиви на закона на живота.

Трябва да кажем, че Фортуната беше почти доволна, по-точно примирена, и се успокояваше с мисълта, че в това нещастие нямаше по-добро разрешение и че е по-добре да паднеш върху купа слама, отколкото върху купчина камъни. В първите дни изпадна в силна меланхолия, съзнанието й в заговор с паметта й и представяше съвсем осезаемо всички непристойни неща, които бе извършила през живота си, и най-вече факта да се ожени и да изневери само часове след това. Но изведнъж, без да осъзнава как и защо, всичко се объркваше в тайните кътчета на духа и съзнанието и изплуваше чисто, ясно и твърдо. Тогава се виждаше невинна за всички причинени злини, като човек, който действува импулсивно под влиянието на странна и висша заповед. „Да, аз не съм лоша — мислеше. Какво лошо имам аз тук, вътре в мен? Ами нищо.“

С тези противоречиви състояния на духа бяха свързани някои изяви на религиозната мания. В миговете, когато се чувствуваше много виновна, я обземаше страх от временните и вечните наказания. Спомняше си за напътствията и поученията на дон Леон и на монахините от „Микаелас“ и отново в паметта и с ужасна яснота се връщаха спомените от живота й в манастира. Когато това се случваше, отиваше на литургия, хрумваше й да се изповяда, но бързо се изплашваше и оставяше всичко за следващия ден. Стигаше и до другата крайност, тоест до чувството за невинност, дошло като механичен обрат на предишното й състояние, и цялата й отпуснатост и мистични предубеждения бягаха от паметта й. Тогава прекарваше два-три дни в пълно спокойствие, без да произнася други молитви освен „Отче наш“, която по навик всяка сутрин се отронваше от устните й. Съзнанието й работеше безспир като въртележка, която й показваше ту бялата, ту черната си страна. Понякога този рязък обрат зависеше само от една дума или бегла мисъл, преминала така устремно през съзнанието й, както бързата птица прелита по безкрайното небе. Между мисълта, че е жрица на злото или че е невинно и нещастно същество, имаше понякога само един миг или най-обикновена случка: откъсването на листо от изгнилото вече стебълце на растението и паднала безшумно върху килима; песента на канарчето на съседите или силният тропот на минаващ по улицата файтон.

Беше много благодарна на господин Фейхо. Той се държеше възпитано с нея, не беше дребнав и не нахалничеше, както обикновено правеха мъжете. Първия ден й прочете „конското“, което беше много кратко:

— Слушай какво, оставям те напълно свободна. Можеш да влизаш и да излизаш в който час си искаш и да правиш това, което желаеш. Не съм привърженик на предохранителната система. Искам да си искрена към мен, както аз към теб. Щом се измориш, ми кажи… Тук не води никакъв мъж; защото ако някой ден открия неразбория, ще си отида, без да кажа дума, и повече няма да ме видиш… същото ще направя, ако разбера, че го вършиш и навън. Държиш ли се добре, няма да престана да те покровителствувам, дори ако се наложи да те напусна.